Определение № 1865 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1267/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. К. Н. против определение № 53/01.02.2024 г. по ч.г.д. № 68/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, за освобождаване от заплащане на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, по подадената от същия частна жалба срещу определение № 362/22.08.2023 г. по същото дело. Оспорва правилността на атакуваното определение, обосновано с непредставена от О. Н. декларация за семейно и имуществено състояние, въпреки дадените му указания. Намира, че по приложеното изпълнително дело са налице достатъчно доказателства за релевантните обстоятелства, а и съдът има достъп до търговския и имотния регистри, като публични регистри, респ. може да извърши нужните му справки сам. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното: Производството по гр.д. № 68/2021г. на Бургаски окръжен съд е приключило с решение № 186/04.03.2022 г., постановено по реда на чл. 463 ГПК - жалба срещу предявено в изпълнително производство разпределение. Срещу решението е подадена въззивна жалба от О. Н., оставена без движение за отстраняване на нередовности, във връзка с което същият е подал молба за освобождаване от заплащане на държавна такса. Същата е оставена без уважение, с определение № 1721/21.07.22 г. на Окръжен съд Бургас. С определение № 3069/20.09.2022 г. съдът е дал указания на Н., да заплати дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба, останало неизпълнено, поради което – с определение № 3069/20.09.2022 г. - Бургаски Окръжен съд е върнал въззивната му жалба. Срещу определението е подадена частна жалба, оставена без движение с разпореждане № 3654/31.10.2023 г., за отстраняване на нередовности, връчено на страната на 21.11.2022 г., неотстранени. С разпореждане № 4168/12.12.2022г. на Окръжен съд – Бургас е върната частната жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, оставена без движение, с разпореждане № 275/20.01.23 г., за отстраняване на нередовности, отстранени. С определение № 102/08.03.2023 г. по ч.г.д.№ 68/2023 г. на Апелативен съд - Бургас е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането, с което е върната частната жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба на О. Н. против решението на Окръжен съд Бургас, постановено по реда на чл. 463 ГПК. Срещу определение № 102/08.03.2023г. на Апелативен съд – Бургас отново е подадена частна жалба от О. Н., наименована касационна, във връзка с която и предвид подадена молба за правна помощ за отстранява нередовностите на същата, Апелативен съд Бургас е постановил три разпореждания, за оставяне без движение молбата за правна помощ и касационната частна жалба / № 189 от 29.03.2023 г., № 271/11.05.2023 г. и № 324/ 05.06.2023 г. /. Във връзка с молбата за правна помощ съдът е изискал от страната декларация за семейно и имотно състояние, както и доказателства за всички подлежащи на преценка обстоятелства, съгласно неизчерпателно изброеното в чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 362/22.08.2023 г. Апелативният съд е оставил без уважение молбата за правна помощ. Срещу същата е постъпила частна жалба, като се поддържа / посочено и в настоящата частна жалба /, че Н. не е уведомен за разпореждане № 324/05.06.2023 г.. Оставена е с разпореждане № 543/04.10.2023 г. без движение, за заплащане на държавна такса, по повод което О. Н. е депозирал молба за освобождаване от държавна такса. С разпореждане № 637/05.12.2023г. същата е оставена без движение, отново с указания за представяне на доказателства, за семейно, здравословно и материалното състояние на лицето. Тъй като такива не са постъпили, с определение № 53/01.02.2024 г. по ч.г.д.№ 68/2023г., Апелативен съд Бургас е оставил без уважение молбата за освобождаване на Н. от заплащане на държавна такса, по подадена от същия частна жалба срещу определението на въззивния съд, за оставяне без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ, което е предмет на настоящото обжалване. Частната жалба е неоснователна. Съображенията на жалбоподателя, че подлежат на преценка обстоятелства, установими по приложеното изпълнително дело, са несъстоятелни, доколкото доказателствата за релевантните, според неизчерпателния списък на чл. 83, ал. 2 ГПК, обстоятелства, следва да са актуални, тъй като преимуществено се касае за такива, подлежащи на промяна. Принципно верни са съображенията на страната, че съдът разполага с възможност за служебна справка по публично достъпни регистри, макар отказа й да съдейства с предварително деклариране на относими обстоятелства - видно от преждеизложеното - нееднократен, въпреки яснота за приложимите спрямо нея правни последици, които действително заинтересована от изхода на спора страна би избегнала, с простото изпълнение указанията на съда - да навежда на основателно съмнение за злоупотреба с права. От актуална справка по търговския регистър, по името на О. Н., настоящият състав установи / без да взема предвид дружествата с негово участие, вече обявени в несъстоятелност или ликвидация /, че същият е регистриран като Едноличен търговец, акционер – учредител и изпълнителен член на СД е на две АД, управител на две ЕООД и на едно ООД, едноличен собственик и управител на други три ЕООД, съдружник в 5 ООД, вкл. съуправител в две от тях. Обстоятелството, че в раздела за обявени актове по партидите им в ТРРЮЛНЦ не фигурират обявени ГФО за последните три години, е обвързано единствено с презумпция за несъстоятелност на дружествата, съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ / по начало оборима /, както и с извод за бездействие на органните им представители, за иницииране на производство по тяхната несъстоятелност, скрепено с наказателна отговорност, но не и с презумпция за неполучавани от дейността им доходи за лице, с качество на съдружник, акционер или управител или кумулативно, какъвто се явява О. Н.. Само това обстоятелство, при отказа на жалбоподателя да подаде ДСИС, с която да декларира, че не получава доходи от търговска дейност и по мандатни правоотношения, е достатъчно да обоснове извод за съзнателно препятстване преценката на съда относно действителното му материално състояние и обуславя неоснователност на частната жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение