Определение от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4938/2026 г.

ВАСШесто отделение28.07.2026 г.докладчик Сибила Симеонова

Диспозитив

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.06.2026 г., с което е даден ход на делото по същество. УКАЗВА на касационния жалбоподател, в 14 – дневен срок от съобщаването, да изрази становище сочил ли е пред първоинстанционния съд доказателства, които не са били събрани относно: 1/ наличието, респективно липсата на други доходи към момента на разпореденото прихващане с Решение № 2153-08-348/10.12.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № РП-3-08-02087500/03.11.2025 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали и 2/ наложен ли е запор и на коя дата върху банковата сметка на лицето, съответно да представи доказателства във връзка с наведените твърдения. Делото да се докладва на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд за насрочване в открито съдебно заседание с ново призоваване на страните. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. Х., чрез процесуален представител адв. М. С. – Станева, срещу Решение № 582/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 720/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 2153-08-348/10.12.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № РП-3-08-02087500/03.11.2025 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Наведени са твърдения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 от АПК. Развити са съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя, включително възражението, че върху банковата сметка на оспорващата, по която получава обезщетение за отглеждане на дете, е наложен запор върху цялата сума на обезщетението. Касаторът няма достъп до средствата, които са предвидени за времето, в което не работи и не разполага с други доходи да се грижи за детето си. Поддържа, че така приложената с административния акт мярка противоречи на принципа за съразмерност, съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. Релевира оплаквания за допуснато нарушение на чл. 24, т. 2 и чл. 34 от Европейската харта за правата на човека. Намира изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България за неотносими към действителните факти и предмета на спора. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Кърджали, в писмен отговор, чрез гл. юрк. Белева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, съобразно което първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за извършеното прихващане, тъй като в случая са налице две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения – недобросъвестно получена от жалбоподателя сума, установена по основание и размер и вземане на лицето от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 КСО. По подробно развити съображения за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, се иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В срока за произнасяне, съдът констатира, че с оглед посочените в жалбата пороци на първоинстанционното решение, по отношение преценката за съответствие му с материалния закон, на основание чл. 218 АПК, във връзка с чл. 219 АПК, не са допуснати за представяне писмени доказателства относими към касационните основания. Въпреки наведените твърдения от касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд поради необсъждане на доводите за липсата на други доходи към момента на разпореденото прихващане, освен обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 КСО за месец октомври 2025 г. и за наложен запор върху банковата сметка на лицето, е останал неизяснен въпросът сочени ли са доказателства във връзка с горните факти, които не са били събрани. Във връзка с изложеното, на касационния жалбоподател следва да се даде възможност, в 14 – дневен срок от съобщаването, да изрази становище по горните въпроси. Съобразно така изложеното съдът намира, че протоколното определение от 11.06.2026 г., с която е даден ход на делото по същество, следва да се отмени поради допуснато опущение и делото да бъде насрочено за друга дата. Водим от горното, Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

Цитирани разпоредби

11