Определение № 5876 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Бичева, чрез адв.Атанасов, срещу определение №2595/11.03.2024г. по адм. д. №10007/2023г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното определение за неправилно, излага доводи в тази насока и претендира отмяната му и връщане на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Главен архитект на Столична община /СО/ не взима становище по частната жалба. Ответникът - „Сънрайс Кепитъл““ ЕАД, чрез адв.Димитрова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия касационен състав, намира, че частната жалба е подадена в срок и от лице засегнато от обжалвания съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател срещу Виза за проектиране с изх.№ САГ23-ГР00-1296-(1)/31.05.2023 г., издадена от главния архитект на Столична община на осн. чл.134, ал.6 и чл.41, ал.2 от ЗУТ. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е назначил и приел две СТЕ. След анализ на техните заключения и обсъждане на останалите доказателства по административната преписка, извел правни изводи, че УПИ III - за озеленяване и УПИ IV – 1423, кв.6, местност НПЗ „[местност]“ – част юг, собственост на Бичева не са предмет на процесната виза за проектиране. УПИ III - за озеленяване е съседен на УПИ I 115, 1970 /процедиран с визата/, но съгласно процесната виза, между тяхне се променя характера на застрояването - не е предвидено свързано застрояване, не се допускат намалени разстояния в нормативните параметри на застрояването по предвижданията на действащия ПУП, не се променя предназначението на имота - предмет на визата /плана/ и неговият начин на трайно ползване, не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване в имотите предмет на визата и не се застрашава пряко и непосредствено правото на собственост на Бичева. При тези изводи счел, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата имащи правен интерес от оспорването на процесната виза, лимитативно очертан в хипотезите на чл.131, ал.2 от ЗУТ. Обжалваното определение е правилно. Процесната виза за проектиране е издадена на осн. чл.134, ал.6 във вр. с чл.140, ал.3 във вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ, според който текст, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В случая визата е извадка от действащия ПУП, като разликата е в предвиденото ново допълващо застрояване, допустимо само с визата, на осн. чл. 41, ал.2 от ЗУТ. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. С оглед изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл.131, ал.2 от ЗУТ, легитимиращи жалбоподателя Бичева като заинтересовано лице с правен интерес от обжалването на процесната виза, при правилно приложение на материалния закон, административния съд е оставил без разглеждане жалбата ѝ и е прекратил съдебното производство като недопустимо, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,