Определение № 13492 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166 от АПК и във връзка с чл. 217 ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано по частна жалба от В. И. Х. от гр. Гоце Делчев, чрез процесуалния му представител адв. Рашкова, против определение № 3428 от 31.10.2024г., постановено по адм. дело № 1457/2024г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране изпълнението на Заповед № 1439 от 07.10.2024г. на кмета на община Гоце Делчев, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконни строежи: „ограда в северната част на имота, изградена от бетонни блокове в плътната си част и прозирни ламели до 180 см. спрямо прилежащия терен“ на УПИ XV – 252, кв. 31, по плана на [населено място], общ. Гоце Делчев, „строеж на допълващото застрояване – навес с височина до 220см.“, разположен на източната граница на имота, както и изпълнен земен насип – вертикална планировка с обем 30 куб.м., като недопустимо. С частната жалба се твърди неправилност на определението, като постановено в противоречие със закона, тъй като се посочва, че в същата е определен срок за изпълнение на задължението по заповедта от момента на връчването й. В тази връзка се излагат съображения, че определеният срок за изпълнение по т. 4 в заповедта, представлява по съществото си допуснато от органа по реда на чл. 60 АПК предварително изпълнение. Иска оспореното определение да бъде отменено и да бъде отменено допуснатото предварително изпълнение. Претендира разноски. Ответника кметът на община Гоце Делчев не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че в оспорената заповед липсва разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на акта на основание чл. 60 АПК. Посочил е, че обжалваният акт не попада в приложното поле на чл. 217 ЗУТ и съответно съгласно чл. 166 ал. 1 АПК, жалбата срещу него има суспензивен ефект. Приел е, че в чл. 217 ЗУТ са изчерпателно посочени актовете, които подлежат на предварително изпълнение по силата на закона, измежду които обаче заповедта по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ не е, поради и което с подаването на жалбата срещу заповедта е спряно нейното изпълнение. Поради това е приел, че искането е без предмет от една страна, а от друга липсва правен интерес от повторно искане на спиране на заповедта, съответно на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставил същото без разглеждане. Определението е правилно. Като издадена на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, оспорената заповед не попада в изключението визирано от чл. 217 ал. 2, във връзка с ал. 1 т. 1 - т. 12 от ЗУТ, допускащ спиране на конкретни административни актове, издадени по ЗУТ. В случая заповедта не е от категорията актове визирани в чл. 217 ал. 1 от ЗУТ, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона и по отношение на които подаването на жалба не спира изпълнението, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Тъй като не попада в посочената категория актове, по отношение на нея не е допуснато предварително изпълнение по чл. 217 ал. 1 от ЗУТ, то е приложима общата разпоредба на чл. 166 ал. 1 от АПК, както правилно е приел АС – гр. Благоевград, според която жалбата спира изпълнението. Правилно е и прието, че липсва разпореждане в самата заповед от страна на органа за допускане на предварително изпълнение, поради и което искането за спиране изпълнението на заповедта, направено с жалбата, правилно е прието като недопустимо, поради настъпилия суспензивен ефект на жалбата, на основание чл. 166, ал. 1 от АПК, съответно поради липса на предмет на искането. Всички тези обстоятелства са обсъдени от съда и са наложили обоснования извод за липса на предмет, съответно на правен интерес по отношение искането на жалбоподателката за спиране изпълнението на процесната заповед. Следва да се посочи, че определеният срок за изпълнение по т. 4 от заповедта не представлява разпореждане по чл. 60 АПК на органа за допускане на предварително изпълнение, а представлява част от задължителното съдържание на заповедта. Съответно не е налице допуснато предварително изпълнение от органа, а суспензивният ефект на жалбата се разпростира срещу целия акт, а именно тя спира изпълнението на същия ex lege, по силата на самия закон. В тази връзка предвиденият срок за доброволно изпълнение, започва да тече след влизане на акта в сила, независимо от посоченото в заповедта, тъй като в случая по силата на самия закон с подаването на жалбата е спряно изпълнението на административния акт /В този смисъл и определение № 1748 от 23.02.2022г. по адм.д. № 1025/2022г. на ВАС./ По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,