Определение № 439 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11814/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на З. К. К., срещу Oпределение № 13473 от 31.07.2024г. и Определение № 15728 от 30.08.2024г., постановени по адм. дело № 7294/2024 г. на Административен съд- София-град. С първото определение съдебният състав е оставил без движение исковата молба на частният жалбоподател, отделена от жалбата, инициирала образуването на адм. д. № 5041/2024г. по описа на АССГ, като е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности. С второто определение съдебният състав е върнал исковата молба, поради неотстраняване на всички нередовности, указани с предходното определение и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател оспорва определенията и иска тяхната отмяна. Обяснява, че е депозирал пояснения, с които съобразно указанията, дадени в Определение № 13473 от 31.07.2024г. е направил опит да ги отстрани. Изразява становище, че същите поне в някои части са били твърде общи или изискващи доказателства, като съдебният състав е бил длъжен на основание 205, ал.2 АПК при неправилно посочен и ненадлежен ответник да укаже срещу кого следва да бъде насочен иска. Счита също така, че според нормата на чл.204, ал.2 АПК всички недостатъци на исковата могла са могли да бъдат отстранени и в първото по делото заседание, каквато възможност не му е била предоставена. По изложените причини намира оспорените определения за незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната им и връщане на делото с указания за спиране на производството на основание чл.206, ал.2 АПК.

От ответната страна Национална агенция за приходите е постъпило възражение по частната жалба в срока по чл.232 от АПК след връченото на страната уведомление. Изразено е становище за недопустимост на жалбата в частта й касателно Oпределение № 13473 от 31.07.2024г. и неоснователност на същата по отношение на Определение № 15728 от 30.08.2024г.

Жалбата е депозирана в срок и отговаря на формалните изискаванията за допустимост, доколкото спазва основните изисквания на чл.212 и чл.213 АПК, вр. чл.231 АПК, въпреки това, част от нея се явява недопустима поради следните обстоятелства:

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната пред първоинстанционния съд искова молба и уточненията на ищеца по адм.д. №7294/2024г. по описа на АдмС-София - град на л.6-7 и л.27-28, както и с указанията на съдебния състав, дадени с Определение № 13473 от 31.07.2024г., намира, че действително първоначалните обстоятелства, посочени в исковата молба са били твърде лаконични. Това е дало повод на съдебния състав да остави същата без движение с искане за уточнения. С цитираното определение са дадени указания за отстраняване на нередовности по

• съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2, т.4, т.5, ал.2 ГПК, всички във вр. чл. 203, ал. 2 АПК, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. В допълнение, на ищецът е било указано да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 20 лева (по 10 лева за всеки един иск) – чл. 128, т. 2 ГПК, както и препис от исковата молба и от приложенията към нея според броя им, включително за Софийска градска прокуратура на основание чл. 128, т. 3 от ГПК.

Така постановеното определение е с правно основание чл.129, ал.2 ГПК, вр .чл.144 АПК и за него не е предвидена изрична възможност за самостоятелното му оспорване. Същото не прегражда хода на делото, поради което оспорването му е недопустимо по реда на чл.229, ал.1, т.1 и т.2 АПК. По тази причина жалбата в частта, атакуваща Определение № 13473 от 31.07.2024г., постановено по адм. дело № 7294/2024 г. на Административен съд- София-град следва да бъде оставена без разглеждане, а производството частично прекратено.

Що се отнася до оспорването на Определение № 15728 от 30.08.2024г., постановено по адм. дело № 7294/2024 г. на Административен съд-София-град, същото е допустимо, като инициирано от лице, чиито процесуални права са засегнати, посредством прекратяване на делото. Жалбата против него е подадена в нормативноустановения срок и против съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството.

Разгледана по същество допустимата част от жалбата е неоснователна.

Съдебният състав намира, че дадените указания от страна на първоинстанционния съд са целели доизясняване на обстоятелства, свързани с исковата молба, които за него са изглеждали непълни или неясни. Връчени са лично на ищеца на 14.08.2024г., като в изпратения от негова страна мейл на 21.08.2024г., липсва поисканото от съдебния състав уточнение. Т.е. указанията му не са били изпълнени, както правилно е констатирал това първостепенният съд. Такова е постъпило едва с частната жалба на З. К., явила се основание за образуване на настоящото производство. С изтичане на преклузивния 7-дневен срок и неотстраняване на посочените от съдебния състав слабости е било налице основание за връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

Позоваването на разпоредбата на чл. 204, ал.2 АПК в конкретния случай е неоснователно тъй като същата визира хипотезите на разглеждане на жалбата и исковата молба в едно общо производство. Видно от материалите по делото исковата молба е била отделена за самостоятелното й разглеждане в ново исково производство.

Не се явява основание за отмяна на Определение № 15728 от 30.08.2024г., постановено по адм. дело № 7294/2024 г. на Административен съд-София-град и възражението на жалбоподателя, свързано с разпоредбата на чл.206, ал.2 АПК. Според същата „Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта.“ Касае се за разглеждане на претенцията по същество, а не за забрана за извършване на процесуални действия по отстраняване на нередовности, което отстраняване би допринесло за по-бързото разглеждане на спора след отпадане на процесуалната пречка по чл.206, ал.2 АПК за това.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че ищецът неправилно счита, че съдебният състав не е изпълнил процесуалните си задължения по чл.205, ал.2 АПК, като не е посочил на ищеца правилният ответник. Същият се установява безспорно от самата жалба-искова молба и това е Националната агенция за приходите. Указанията по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 203, ал. 2 АПК, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ са дадени във връзка с необходимостта да бъде посочена придружаващата ответника информация, т.е. законния му представител или пълномощник, както и точен адрес за призоваване;

На последно място следва да бъде напомнено, че нова искова претенция за причинени вреди по реда на ЗОДОВ може да бъде предявена от страна на жалбоподателя по всяко време в рамките на петгодишния давностен срок, считано от момента на увреждането.

В обобщение на гореизложеното частната жалба в частта срещу Определение № 13473 от 31.07.2024г., постановено по адм. дело № 7294/2024 г. на Административен съд-София-град, е процесуално недопустима, като подадена против определение, което не подлежи на оспорване. и следва да се остави без разглеждане, докато в частта против Определение № 15728 от 30.08.2024г., постановено от същия съд по същото дело, като неоснователна, обосновава извод за оставяне в сила на така оспореното определение.

При този резултат на делото разноски за настоящото производство се дължат на ответника по частната жалба против Определение №8432/22.08.2024г., постановено по адм. д. № 1540/2024г., който е поискал присъждането на такива.

Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение