Решение № 313 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 440/2009 г.

Решение № 313 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 440/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 291 и сл. ГПК. С. И. П. е подал касационна жалба срещу решение № 509 от 10.12.2008 г. по гр. д. № 721 от 2007 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 274 от 8.12.2006 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Русенския районен съд и е определена имотната граница между им. пл. № 310 и парцели № I* и IV-310, собственост на Т. К. Д. и имот пл. № 3* заснет с парцели VIII- 309 и ХIV-309, собственост на С. И. П., И. И. П. и Я. И. П., намиращи се в кв. 26 по плана на с. ..., община ..., област "Р" и е уважен иска по чл. 108 ЗС за 48 кв. м. като е отхвърлен до 80 кв. м. В касационната жалба се подържа неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Ответника Т. К. Д. е депозирал отговор, в който подробно излага съображения касаещи правилността на решението и прави искане за недопускане на касационна проверка, както и евентуално искане за отхвърляне на касационната жалба. Ответниците Я. И. П. и И. И. П. не са взели становище. С определение № 574/09 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 440 от 2009 г. ВКС е допуснал по реда на чл. 288 ГПК касационна проверка на решението като е приел, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на регулацията. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу решение, което е неблагоприятно за нея, в законовия срок. Решението е валидно, допустимо. Русенския окръжен съд е уважил предявените искове от Т. К. Д. и е осъдил ответниците да предадат на жалбоподателя 59 кв. м. заключени между линиите АБВГА по скицата на в. л. и разположени по страничната регулационна линия между парцели III-310 от кв. 26 по плана на с. К. на К. /и парцел **** от кв. 26 по плана на с. К. от 1996 г./ собственост на С. И. П., И. И. П. и Я. И. П. /. Определил е имотната граница между двата урегулирани парцела по линията АБ по скицата на вещото лице на основание чл. 109а ЗС защото е намерил, че в случая този иск е допустим, тъй като касае установяването на материално право, което се изразява в определяне на границата между два парцела и е свързано с чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Счел е че вярната имотна граница е тази, която е заснета като регулационна граница по плана от 1931 г. защото този план е приложен, като правилото за "приложение на плана" е свързано с изплатените регулационни сметки за придаваеми места при което при последващ план парцелните граници запазват своето действие като имотни граници. Следователно изводите в касираното решение относно установителният иск за материално право към плана от 1996 г. са правилни, макар самият иск да е неправилно квалифициран като такъв по чл. 109а ЗС. При иска по чл. 109а ЗС установяването на границите между два неурегулирани имота са извършва към настоящия момент и решението има силата на изпълнителен титул, докато решението по установителният иск по чл. 53, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗКИР е с предмет установяване на принадлежността на материално право, което е от значение за допускане на изменение по кадастралния план. Недопустимо е обаче произнасянето по иска по чл. 108 ЗС, тъй като същият е предявен при липса на правен интерес, т. е. иска е предявен преждевременно - преди правото на собственост, което възниква в полза на собственика на парцела към който се придава съответния терен с оглед разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ да е отпаднало предвид ретроактивното му погасяване поради неплащането на дължимите сметки по регулация или поради искането на една от страните, отправено до компетентния административен орган за отмяна на регулацията. В случая следва да се вземе предвид разпредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗУТ, а именно: собствениците на поземлени имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. С оглед изхода на делото страните следва да понесат разноските така както са ги направили. По тези съображения, ВКС, състав на Първо гражданско отделение