Определение № 390 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2559/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. Д. С., Р. С. С. и [фирма], всички със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника им адвокат И. Д., срещу определение №287 от 12.02.2014 г. по гр. дело №150/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена частната им жалба срещу определение №3439 от 05.12.2013 г. по гр. дело №2289/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответникът К. за о. на н. п. и., [населено място], не е заявила становище. В обжалваното определение е посочено, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Тя е подадена на 21.12.2013 г., а препис от определението е връчен на жалбоподателите на 13.12.2013 г. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Препис от определение №3439 от 05.12.2013 г. по гр. дело №2289/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е връчен на жалбоподателите на 13.12.2013 г. Срокът за обжалване на определението по чл.275, ал.1 ГПК е едноседмичен. Този законов срок е изтекъл на 20.12.2013 г. /петък/. Частната жалба е подадена на 21.12.2013 г. Няма доказателства за подаването и по пощата. Срокът за подаване на частна жалба е преклузивен, поради което с изтичането му е погасено правото на обжалване на М. Д. С., Р. С. С. и [фирма]. Ето защо правилно частната жалба е върната като просрочена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.