Определение № 672 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 509/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 370/15.07.2010 год., по гр.д. № 749/2010 год. на Окръжен съд[населено място], с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определение № 1783/18.06.2010 год., постановено по гр.д.№ 508/2009 год. на Районен съд ,[населено място], с което е оставено без уважение искането по чл. 78,ал.4 ГПК на [фирма],[населено място] за присъждане на направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат, като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено. В частната жалба се правят оплаквания, за неправилност на обжалваното определение. Иска се определението да бъде отменено и делото върнато на ВтОС за произнасяне по същество на частната жалба. Ответниците по частната жалба С. Б. Д. и Х. Б. Д. и двамата от[населено място] ,оспорват същата в писмен отговор по делото. Молят определението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. разп. на чл. 274,ал.2, изр.1-во във вр. чл.274,ал.1,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: За да остави частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определението на Районен съд[населено място] без разглеждане, въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил задължението си да представи пред първоинстанционния съд списък на направените разноски. С оглед на това съгл. разпоредбата на чл.80,изр. 2 ГПК е приел,че дружеството няма право да обжалва определението досежно разноските и подадената срещу това определение частна жалба е процесуално недопустима. Тези изводи на Г. окръжен съд не могат да бъдат споделени. В случая частният жалбоподател претендира разноски само за изплатено адвокатско възнаграждение .Следователно изискването на закона за представяне на списък на направените разноски като предпоставка за обжалване на съдебния акт, с който съдът се произнася досежно разноските, е неотносимо.Използваното в закона понятие „списък”, предполага извършването на повече разноски, поради което за улеснение на съда и яснота за страните, законът вменява в задължение на страната, която претендира разноски, да го съставя и представя по делото. Доколкото настоящия случай не е такъв, съдът неправилно е приел, че частният жалбоподател няма право да обжалва определението досежно разноските на Районен съд[населено място]. Определението следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд[населено място] за произнасяне по частната жалба Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.