Определение № 1187 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Горна Оряховица, чрез юриск. Ангелов като процесуален представител, против определение № 49 от 07.01.2025 г., постановено по адм. дело № 721/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на административния орган против решение № 3959 от 20.12.2024 г. по същото дело. Излагат се съображения за неправилност на определението, тъй като разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ е неприложима поради това, че се касае не за заповед за премахване на преместваеми обекти, а за заповед за прекратяване на сключени от несобственик договори за наем. В условията на евентуалност се твърди наличие на двуинстанционност на производството поне за част от съдебното решение. Прави се искане за отмяна на определението. Ответниците – „Сити гардън къмпани“ ООД и „Ангел трейд“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Минчева, в писмено възражение изразяват становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Ответниците – НЧ „Братя Грънчарови-2002“ и „Дексим 93“ ЕООД не вземат становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на Административен съд - Велико Търново на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК приема за недопустима касационната жалба на кмета на община Горна Оряховица против решение № 3959 от 20.12.2024 г. по адм. дело № 721/2024 г., тъй като е подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ. Този извод е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция в частта, в която касационната жалба е насочена срещу съдебния акт, с който се отменя оспорената в първоинстанционното производство заповед № 2928/16.07.2024 г., нареждаща премахване на преместваеми обекти по т. 1, т. 2 и т. 3 от административния акт, поставени в имот с идентификатор 16359.514.1404 от „Ангел трейд“ ЕООД и „Сити гардън къмпани“ ООД. Правилно от съда е прието, че като постановено по жалби срещу индивидуален административен акт в частта му, в която се нарежда премахване на основание чл. 57а, ал. 1 ЗУТ на преместваеми обекти, решението - предмет на касационно оспорване е окончателно съгласно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ (нова – ДВ, бр. 25/2019 г.). Цитираният текст изключва касационния контрол върху решенията на първоинстанционния съд, постановени по жалби срещу актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. На това основание подадената касационна жалба правилно е приета за недопустима от първоинстанционния съд при проверката по реда на чл. 213а, ал. 2 АПК и съответно - оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК в частта, в която от административния орган се обжалва отменящото оспорената заповед по т. 1, т. 2 и т. 3 решение. Възражението на частния жалбоподател, че заповедта съдържа и друго волеизявление, извън разпореденото премахване на преместваеми обекти, е основателно. С т. 4 от същата е наредено на председателя на настоятелството на НЧ „Братя Грънчарови-2002“ да прекрати договорите за наем за самостоятелните обекти - 16359.514.1404.3.1, 16359.514.1404.3.2 и 16359.514.1404.2.2, след което да проведе нова процедура съгласно Закона за общинската собственост (ЗОС). Видно от мотивите и диспозитива на постановеното по оспорванията на „Ангел трейд“ ЕООД и „Сити гардън къмпани“ ООД съдебно решение, както и от обжалваното в настоящото производство определение, заповедта е отменена изцяло, вкл. и по т. 4. Противно на твърденията в частната жалба и независимо от посоченото от органа правно основание по чл. 15 ЗОС, в случая не се касае за волеизявление за прекратяване от страна на общината като собственик на самостоятелните обекти в имота – публична общинска собственост на наемно правоотношение, по което тя е страна, а се вменява задължение на друг субект - НЧ „Братя Грънчарови-2002“, на когото по силата на Закона за народните читалища е предоставено безвъзмездно право на ползване върху тях, да прекрати вече сключените от него такива. При така изразената воля неправилно първоинстанционният съд приема, че постановеното по оспорванията и по отношение на т. 4 от заповедта решение не подлежи на касационен контрол. Подадената касационна жалба е депозирана срещу съдебен акт в тази част, който не е изключен от касационно обжалване, тъй като решението на административния съд относно отмяната на заповедта в частта й по т. 4 не е окончателно нито по чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, нито по чл. 15, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 5 и ал. 6 ЗОС. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която касационната жалба на кмета на община Горна Оряховица е оставена без разглеждане срещу решение № 3959 от 20.12.2024 г. в частта, в която е отменена т. 4 от заповед № 2928/16.07.2024 г. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за администрирането й в тази част. Обжалваното определение в останалата му част е законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила в частта, в която касационната жалба, насочена срещу постановеното решение за отмяна на оспорената заповед по отношение на т. 1, т. 2 и т. 3 от същата с предмет премахване на преместваеми обекти е приета за недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,