Определение № 1679 от 05.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1098/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на касатора Ж. Ж. срещу определение №84/25.01.2024г., постановено по в.гр.д.№7/2024г. на Апелативен съд – гр.Варна, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Ж. Р. Ж. срещу определение от 16.11.2023г., постановено по гр.д.№1510/2022г. на ОС – гр.Варна, с което е оставено без уважение искането на страните по делото за одобряване на постигната между тях съдебна спогодба, като е прекратил производството по делото. Изложени са общи оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Моли съда да го отмени и върне делото на въззивния съд с указания за произнасяне по същество на подадената частна жалба. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.По същество е неоснователна. По силата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване пред въззивен съд подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, чието атакуване е изрично предвидено в закона.Определението, с което е отказано одобряването на съдебна спогодба не е преграждащо.Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване определението за одобряване на спогодба, която има значението на влязло в сила съдебно решение, както и отказът постигната между страните спогодба да бъде одобрена от съда не подлежи на инстанционен контрол. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд