Решение № 69 от 23.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1874/2013 г.

Решение № 69 от 23.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1874/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и на ищците М и Л. К, срещу решение № 861 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 223/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 17.10.2011 г. по гр. д. № 10144/2009 г. на Софийски градски съд, с което исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ са уважени срещу предпочитания ответник [фирма] и същите са отхвърлени като неоснователни, като е осъден евентуалния ответник - [фирма], да заплати на всеки от двата ищци по 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва от 20.04.2008 г. до окончателното плащане на сумата и са присъдени съдебни разноски. В двете касационни жалби се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят, [фирма], поддържа и, че е бил лишен от възможността да участва във въззивното производство, разгледано в едно съдебно заседание, за което не е бил призоваван. Ответниците по жалбите, излагат съображения за тяхната неоснователност. Ответниците - трети лица помагачи, Ш. Ч и И. Ч, навеждат и твърдението за недопустимост на касационната жалба ищците, поради липса на правен интерес, с оглед уважаване изцяло на исковете по отношение на застрахователя-евентуален ответник. С определение № 987/20.12.2013 г. по т. д. № 1874/2013 г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: "Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо не ги възприема?". Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими - подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за недоказана вината на водача "Форд Торнео", въз основа, на което е счел, че не са налице и предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател по риска "Гражданска отговорност", посочен като предпочитан ответник. Според решаващия състав, при липса на свидетели - очевидци, механизмът на произшествието е този, установен на базата на заключението на тройната автотехническа експертиза, въз основа, на което е приет за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на злополуката от двамата водачи на МПС и е направен извод за причиняване на произшествието единствено от водача на лекия автомобил "Опел Вектра", който в нарушение на правилата на движение по чл. 8, ал. 1 ЗДвП, се е намирал без очевидна причина към момента на удара в насрещната лента за движение на л. т. а "Форд Торнео" и с оглед скоростта на движение на двамата автомобила в конкретните пътни условия ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка. Въпреки, че е прието, че л. т. а. "Форд Торнео" е бил управляван към момента на произшествието от водач след употреба на алкохол /2.89 промила в кръвта/ и наркотични вещества и се е движил със скорост от 128 км/ч на междуградски път, въззивната инстанция е счета, че не може да се направи извод за виновното поведение от страна на водача на този автомобил, тъй като в неговата посока на движение не е имало ограничения на скоростта, липсват категорични данни алкохолът и наркотиците да са повлияли по някакъв начин на поведението му и да са допринесли за катастрофата. Във връзка с отхвърлянето на иска срещу предпочитания ответник, въззивният съд е оставил без разглеждане евентуалният иск срещу Гаранционния фонд по съображения, че отговорността му е обусловена от липсата на застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност" между [фирма] и водача на л. т. а "Форд Торнео", като са уважени евентуалните искове по чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма], в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на водача на л. а. "Опел Вектра", виновен за станалото пътно-транспортно произшествие. По допустимостта на касационната жалба: Възражението на третите лица помагачи за недопустимост на жалбата на ищците, е неоснователно, тъй като същите имат правен интерес да бъде уважен иска им срещу предпочитания ответник - застраховател. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО на ВКС, е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът трябва да изложи мотиви за това. Настоящият състав на ВКС възприема изцяло даденото разрешение в посочената задължителна за по-долустоящите съдилища практика и се присъединява към нея. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение относно поставения процесуалноправен въпрос, обжалваният съдебен акт е неправилен. При установяване на механизма на ПТП, за който не могат да бъдат събрани гласни доказателства, поради липсата на очевидци на произшествието, въззивната инстанция е игнорирала част от доказателствения материал по делото - заключението на единичната А. и част от изводите на тройната А., в които се сочи на предотвратимост на удара, ако скоростта на движение на л. а. "Форд Торнео" беше в границите на максимално разрешената от 90 км/ч за движение на МПС извън населено място. Изложените от съда мотиви за непредотвратимост на удара са единствено на плоскостта на действителната скорост на автомобила от 128 км/ч. С оглед постановяването на акта при липса на съвкупна преценка на събрани по делото доказателства, решаващият състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спрямо застрахователя - касатор, посочен като евентуален ответник по иска по чл. 266, ал. 1 КЗ, е допуснато и съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност да упражни правото му на участие в производството пред въззивната инстанция, тъй като същият не е бил призован за единственото проведено в тази инстанция съдебно заседание, след което е постановено обжалваното въззивно решение. Предвид допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, атакувания акт следва да се отмени като неправилен и делото се върне за нова разглеждане от друг състав на апелативния съд. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 3, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,