Решение № 138 от 03.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 636/2009 г.

С разпореждане от 29.09.2009 г. по нохд № 1397/04 г. Районен съд-гр. Петрич на основание чл.426 във вр.с чл.351, ал.4, т.т.2 и 3 НПК върнал жалбата с Вх. № 1* от 18.09.2009г., подадена от С. И. Х., с която е оспорено приложението на чл.24 НК. Срещу това разпореждане е постъпила жалба от Х., с която се поддържа оплакването, направено пред ПРС. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 622 от 26.04.2006 г. по нохд № 1397/04 г. ПРС признал подсъдимия С за виновен и го осъдил, както следва: на основание чл.196, ал.1, т.2 НК – на 8 години лишаване от свобода; на основание чл.159а, ал.2 НК – на 6 години лишаване от свобода и на глоба в размер на 6000 лева; на основание чл.23 НК на подс. Х. е определено едно общо наказание, а именно 8 години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим на изтърпяване; на основание чл.25 във вр.с чл.23 НК на същия подсъдим е определено едно общо наказание по нохд №№ 1397/04 г. и 548/05 г., а именно 8 години лишаване от свобода; на основание чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено с 1 година лишаване от свобода, като е постановено наказанието от 9 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален усилено строг режим. По жалба на подс. Х. с решение № 348 от 24.11.2006 г. по внохд № 469/06 г. Окръжният съд-гр. Благоевград изменил посочената присъда на ПРС като я отменил в частта, с която на основание чл.23 НК на подсъдимия е определено общо наказание от 8 години лишаване от свобода и е приспаднато предварителното задържане от 18.08.2004 г. до 10.10.2005 г. В останалата част присъдата на ПРС е потвърдена. По искане на осъдения Х. за възобновяване на наказателното дело, с решение № 471 от 21.05.2007 г. по кд № 144/07 г. ВКС, І-во наказателно отделение изменя решението на БОС, както следва: отменя същото в частта, с която е отменено приложението на чл.23 НК и чл.59 НК; намалява размера на наложените на Х. наказания лишаване от свобода съответно – за престъплението по чл.196 НК от 8 години на 6 години; за престъплението по чл.159а НК от 6 години на 4 години; намалява размера на наложеното по реда на чл.25 във вр.с чл.23 НК общо наказание при групирането на горното наказание с това по споразумението по нохд № 548/05 г. на РС-гр. Кюстендил – от 8 години на 6 години лишаване от свобода; отменя приложението на чл.24 НК. Като съобрази горното ВКС установи: Разпореждането на ПРС следва да се отмени, тъй като е постановено в нарушение на закона. Първоинстанционният съд не може да се произнася по допустимостта на подаденото чрез него искане за възобновяване на наказателно дело. Достатъчно ясно в чл.424 ал.2 НПК са очертани правомощията на същия съд – незабавно да изпрати препис от постъпилото искане на прокурора, осъдения или оправдания, а делото – на ВКС, което и изключва възможността за процедура на основание чл.426 във вр.с чл.351 НПК. От друга страна, осъденият Х. не разполага с повече процесуални възможности за проверка на съдебните актове. Решението на ВКС, за което стана дума, може да бъде проверено единствено и само по реда на чл.422, ал.1, т.т.1-4 НПК, като инициативата за това е предоставена от закона на главния,окръжния и военния прокурори. Внимателният прочит на подадената от него жалба сочи, че целения с нея резултат, фактически е постигнат. След намесата на касационната инстанция по реда на възобновяването на наказателните дела, с цитираното по-горе решение, е определено за изтърпяване общо наказание от 6 години лишаване от свобода. Водим от изложеното ВКС І-во наказателно отделение