Определение № 667 от 05.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6438/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №253, постановено на 17.07.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по гр.д.№1153/2014г., е оставена без разглеждане молбата на Д. Ц. К. с вх.№5311/19.06.2014г. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото определение №684/20.05.2014г. в частта му за разноските. Определението е обжалвано от Д. Ц. К. с искане да бъде отменено и вместо това [фирма] бъде осъдено да й заплати сумата 1020лв., представляваща направените от нея разноски за касационното производство, както и сумата 200лв., представляваща направените от нея разноски за допълване на определение №684/20.05.2014г. и направените в настоящето производство разноски. Поддържа, че неправилно в обжалваното определение е прието, че с определение №684/20.05.2014г. тричленният състав на ВКС, ІV ГО се е произнесъл по направеното от нея с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски, тъй като такова произнасяне не се съдържа в диспозитива на определението. Твърди, че произнасяне по направеното от нея искане за присъждане на разноски в определение №684/20.05.2014г. липсва, поради което е подала молба за допълване на същото, а не са изменението му, която молба следва да се приеме за процесуално допустима, доколкото непредставянето на списък по чл.80 ГПК не я лишава от правото да иска допълване на определението. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от Д. Ц. К. молба с вх.№5311/09.06.2014г. е процесуално недопустима, тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел, че същата, макар да съдържа искане за изменение на определение №684/20.05.2014г. в частта му за разноските, представлява молба за изменение на определението, тъй като с определение №684/20.05.2014г. направеното от нея в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски е намерено за неоснователно. Така изложените съображения за недопустимост на подадената от Д. Ц. К. следва да бъдат споделени изцяло по причина, че когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските, е недопустима /т.8 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. В случая, както е прието и в обжалваното определение, при извършването на преценка за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване в определение №684/20.05.2014г. тричленният състав на ІV ГО на ВКС се е произнесъл по направеното от Д. Ц. К. искане за присъждане на разноски, като е приел същото за неоснователно по причина, че не се установява да е направила такива-не са представени никакви доказателства, нито списък на разноските по чл.80 ГПК. Липсата на изричен диспозитив, с който искането за разноски да се отхвърля, не може да бъде приравнено на липса на произнасяне, доколкото във всички случаи, в които в мотивите на съдебния акт се съдържат съображения по основателността на определено искане, трайно установената съдебна практика възприема тезата, че произнасяне е налице. Още повече, че съдът се произнася с изричен диспозитив досежно направените от страните разноски като последица, обусловена от крайния изход на правния спор, само когато присъжда такива, но не и когато счита искането за неоснователно. Поради това тезата на жалбоподателя, че направеното с молба вх.№5311/09.06.2014г. искане следва да бъде разгледано по същество като такова за допълване на определение №684/20.05.2014г. в частта за разноските, не може да бъде споделена. И тъй като към момента на постановяване на определение №684/20.05.2014г. списък на направените от Д. Ц. К. разноски по делото не е бил представен, с оглед указанията по приложението на разпоредбата на чл.80 ГПК, дадени в ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обжалваният съдебен акт на тричленен състав на ІV ГО на ВКС следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение