Определение № 154 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 950/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 218 от 18.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 191/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 147 от 31.01.2012 г. по т. д. № 2379/2011 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] – [населено място], че са нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ плащанията на парични задължения по търговски сделки – договори от 30.05.2008 г. и 10.08.2008 г., извършени от [фирма] към К. Д. Д. в размер на 38 850 лв. и 10 000 лв. на дата 18.05.2009 г. след началната дата на неплатежоспособност – 03.05.2007 г., определена с решение № 115 от 23.03.2010 г. по т. д. № 865/2009 г. на Варненски окръжен съд, по предявени от синдика на [фирма] – Л. Б., против [фирма] и К. Д. Д. искове. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск за установяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] на плащания на парични задължения по търговски сделки, извършени от дружеството след началната дата на неплатежоспособност. Искът е основан на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ в редакцията, действаща преди приемане на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г. Със ЗИДТЗ - § 8 от ПЗР, са въведени изменения в разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. В § 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, а в ал.2 - че в едномесечен срок от влизане на закона в сила предявените искове по досегашните разпоредби на чл.646, ал.2, т.1 /и т.3/ ТЗ, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството. На 22.05.2013 г. К. съд на Република България е образувал конституционно дело № 12/2013 г. по искане на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбите на § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г. - в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността”, и § 14, ал.2 /и § 15/ ПЗР на ЗИДТЗ. Искането е допуснато до разглеждане по същество с определение от 11.06.2013 г. по посоченото дело. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на Конституционния съд по искането за обявяване противоконституционност на приложимите към спорното правоотношение разпоредби на § 14 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,