Решение № 4636 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2012 г.

Решение № 4636 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Цветозар Георгиев Славчев, гр. София, против решение № 2915/29.05.12 г. по адм. д. № 2177/11 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2001003598 от 08.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 272 от 14.02.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2003, 2004, 2005 и 2006 години в общ размер на 3 628, 32 лв. и съответните лихви и по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 7 245, 65 лв. и съответните лихви. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Твърди се, че решението е необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че са необосновани изводите на съда по отношение показанията на разпитаните свидетели по делото, както и неправилни изводи по отношение на приетата по делото експертиза - основно и допълнително заключение, респективно основанията за некредитирането й от съда. Моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да се отмени РА. Алтернативно е застъпено искане за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с процесуален представител - упълномощен адв. Манолов, който поддържа касационната жалба, излага съображения за неправилност на решението и основания за отмяната му. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуален представител юрк. Соколова взема становище за оставяне без уважение на касационната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА в частта за определен данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г., при данъчна основа, установена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 ДОПК. Ревизираният период, съгласно ЗВР № 908769/30.12.2009 г. за установяване на преки данъци, задължения за здравни и осигурителни вноски, е от 01.01.2003 г. до 31.12.2008 г. Установено е в хода на ревизията, че през ревизираните периоди, с изключение на 2008 г., при жалбоподателя са налице обстоятелства за нарастване на имущественото му състояние, което не съответства на получените доходи. За целта на ревизията са изследвани източниците на приходи на ревизираното лице, извършена е насрещна проверка на "Цъки " ЕООД, с едноличен собственик на капитала същото физическо лице, като правоприемник на "Цъки " ООД, в което той е бил съдружник. Декларации за имущественото състояние по години, не са представени от лицето. Лицето е било уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК, че данъчната му основа за облагане с доходи за периода по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК и е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. В определения срок, не са представени от ревизираното лице доказателства, не е представена и декларация по чл. 124, ал. 2 ДОПК. След получаване на РД, с възражението са направени оспорвания и във връзка с тях твърдения, че е получен заем от лицето Станимир Крумов Андонов през 2002 г. - сумата 20 000 евро, за което е представена разписка. Този факт е приет за недоказан, като е оспорена разписката като частен документ и с РА са потвърдени констатациите на ревизията, изложените в РД несъответствия между приходи и разходи, последните надхвърлящи приходите за години, като установеното превишение на разходите над приходите са приети от ревизиращия орган като укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и с тези суми е установена данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и е установен пряк данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. За неоснователни са приети твърденията на ревизираното лице за получени парични средства от предоставяни заеми от физически лица. Процесуалното поведение на оспорващия в хода на ревизията и в хода на съдебното производство е непоследователно и свързано с последващо твърдение на факти за предоставени заеми, които не са заявени нито в жалбата до административния орган, нито в жалбата до съда. Въвеждането на нови твърдения за получени заеми с мотива, че разписките са открити едва към този момент - преди заседанието на 07.12.2011 г., са ценени от съда при съпоставка с останалите доказателства по делото. Получаването на парични средства е заявено с възражението срещу РД и твърдението е за сумата 20 000 евро получена от лицето Станимир Крумов Андонов през 2002 г. Декларация, със заверка от 09.08.2011 г. от заемодателя за този заем, с посочена дата - 25.10.2002 г., е представена пред съда в съдебното заседание на 07.09.2011 г. На това заседание е изслушан и водения св. Камен Стоилов, който установява, че е присъствал на предаването на сумата. При липса на твърдение за други получени заеми, едва в съдебното заседание на 07.12.2011 г. от процесуалния представител на оспорващия са представени 2 бр. разписки за получени заеми от лицето Любка Николаева, съответно за сумата 8 500 лв. през 2002 г. и 15 000 лв. през 2004 г., които са оспорени от ответната страна. Св. Любка Николаева е разпитана при довеждане в съдебното заседание на 22.02.2012 г. Във връзка с твърденията й, че е разполагала със сумите в качеството си на вдовица на известния илюзионист Орфи, не са потвърдени с доказателства. В същото време, налице е разминаване в едната сума, която според разписката е в размер на 8 500 лв., а в показанията на св. Николаева - 6 500 лв. Изискани са от съда от ответната страна годишните данъчни декларации на св. Николаева и същите, като приети по делото доказателства, са обсъдени от съда в решението. Правилни са изводите на съда, на база безспорни доказателства за доходи на лицето Любка Николаева, които е декларирала за периода 2001-2004 г., че тя не е разполагала със сумата 8500 лв., по нейни показания 6500 лв., през 2002 г. и със сумата 15 000 лева през 2004 г., за да се приеме, че е имала възможността да ги предостави в заем на оспорващия. Съдът е изследвал всички установени по делото факти и е неоснователно възражението на касатора, че липсва обсъждане от страна на съда на представени от страната доказателства по делото. Основният критерий, който следва да бъде приложен по отношение дадените в заем парични средства е установяване възможността на съответния заемодател да предостави средства в посочения размер и то към периода, в който се твърди, т. е. безспорното установяване, че съответния заемодател е разполагал с тези средства към момента на предоставянето им. За лицето, Станимир Крумов Андонов, известен сред близките си като "Финландеца", е установено, че живее и работи във Финландия, където се е установил със сключен брак с финландска гражданка. По отношение на парични средства в размер на 20 000 евро липсват каквито и да е писмени доказателства за притежаването им от лицето и съответно, внасянето им в България, за да са налични за предоставяне като заем на 25.10.2002 г. Представената разписка и декларация като частни документи са оспорени и не са представени други доказателства за потвърждаване на фактите, отразени в тях. Правилно не са кредитирани и свидетелските показания на разпитания св. Камен Стоилов, с който оспорващия е бил съдружник в "Цъки " ООД. Св. Любка Николаева е установявала, че е предоставила на оспорващият заеми в размер на 8 500 лв. на 15.08.2002 г., която сума по показанията й е 6500 лв., и 15 000 лв. на 08.02.2004 г. Съдът не е кредитирал тези показания, тъй като не е установено същата да е притежавала такива средства, като е съобразил данните по изисканите и представени от ТД на НАП ГДД на лицето. Правилно е обсъдена и приетата по делото ССчЕ - основно и допълнително заключение, наред с останалите събрани по делото доказателства и констатациите на ревизията. Експертизата е във варианти с включен заем в размер на 20 000 евро и без него, както и на база взети цени на самолетни билети, различни от тези приети с ревизията. Задължение на оспорващият е било да установи с безспорни доказателства на каква цена са закупените от него билети за пътуванията му до Бразилия, Испания и Германия, които е оспорил в стойностите, приети с РА. Експертизата, изготвена на база стойности от различни агенции за продажба на самолетни билети, също не е на база безспорни доказателства за направен разход за самолетни билети, а на база ориентировъчни цени, поради което със същата не се опровергава цената на билети, приета с РА. За 2008 г. не се установяват недекларирани доходи. Като краен резултат установеното превишение на разходите над приходите не е опровергано в хода на оспорване на РА и размера на паричните средства с недоказан произход са определени като недеклариран доход, който формира данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Върху тази данъчна основа е определен предвидения в ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ размер на данъка, който правилно е приет от съда за законосъобразен. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение на данъчна администрация са присъдени разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията изм. с ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г., са определени в размер на 667, 48 лв. Така присъденото юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, поради което искането на процесуалния представител на дирекцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,