Определение № 285 от 18.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 349/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Н. Т. С. чрез нейния процесуален представител адв. Р. П., с която се иска присъждане на сторените разноски за производството по делото пред ВКС. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 327 от 28.05.2014 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 529 от 04.11.2013 г. по гр.д. № 896/2013 г. на Пловдивския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от С. Д. С.. С това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответницата по касация Н. Т. С., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 11.12.2013 г., видно от който ответницата е заплатила адвокатско възнаграждение на един адвокат за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне и подаване на отговор, в размер на 150 лв. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на Н. Т. С. следва да бъде присъдена сумата 150 лв. - заплатено възнаграждение за адвокатски услуги по защита срещу касационната жалба на С. С.. Водим от гореизложеното съдът