Определение № 337 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. М. Т. Б. и М. Ц. К. – Б. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд №1032 от 27.08.2019г. по гр.д.№ 2169 / 2017г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, процесуалните правила и практиката на ВКС. Поддържа се от касаторите, че необосновано съдът не е приел за доказано твърдението им, че не са осъществявали непрекъснато владение върху процесия имот, не е разгледано и възражението им за нищожност на заповед № 153 от 30.09.2003г., с която е одобрен план-извадка за УПИ IV-..... м. “Г. ч.“. В изложението за допускане на касационното обжалван тези доводи се повтарят като е поставен и правен въпрос във връзка с придобивната давност, на която касаторите са се позовали в отговора на исковата молба. Ответникът З. В. З. изразява становище в писмения отговор на жалбата, че касационното обжалване не следва да се допуска, защото то съдържа твърдения за неправилност на въззивното решение, които биха били относими към касационната жалба, едва след допускане на обжалването. Поддържа също така, че е посочена съдебна практика, изцяло неотносима към поставения въпрос за придобивната давност. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненски районен съд, X. състав № 2112/ 23.05.2017г., постановено от по гр.д.№ 7392/ 2016г., с което е прието за установено в отношенията между страните, че З. В. З. е собственик на терен с площ 25 кв.м., принадлежащ към имот с идентификатор ....., който по КККР е част от имот с идентификатор ....., заключена между т.А,Б,В и Г, при обозначените граници на комбинирана скица на с.115 от първоинстанционното производство, приподписана от съда, и към датата на обявяване и влизане в сила на КК на „П. п.“, м. „ Г. ч.“, одобрена със заповед № 300-15-3/ 16.02.2004г. на изпълнителния директор на АК, е допусната грешка при заснемане границите на двата имота като процесната част е неправилно заснета в очертанията на имот ид.№ ....., собственост на ответника. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът З. В. З. е собственик на имот с идентификатор ...... В нотариалния акт, с който е закупил имота и тези на праводателите му е записано, че имотът представлява дворно място с площ от 1938.75 кв.м., а по кадастрална карта 1772 кв.м. Ответникът М. Т. Б. е придобил по дарение и делба - спогодба по гр.д.№ 507/ 2002г. Варненския районен съд югоизточната част от имот ПИ № ..... с площ 369 кв.м. като разделянето на имота е съобразно скица № 15-375751-01.08.2016г. По спорния въпрос за местонахождението на северната граница между имоти ..... и ....., съдът е съобразил заключенията на съдебно техническите експертизи и е направил извод, че по КК на „П. п.“, местност „Г. ч.“ одобрена със заповед № 300-5-13/ 16.02.2004г. на изп.директор на АК, е допусната грешка при заснемане северната граница на имот с идентификатор ....., собственост на ищеца, при което реална част с площ 25 кв.м. е включена в очертанията на имот с идендификатор № ....., собственост на ответника М. Т. Б.. Коригираната граница е съобразена със собствеността, в пределите на реституирания имот и имота на ответника, след делбата. При несъответствие на имотната граница с регулационната относно имот № ....., следва да бъде приложен реда по чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Другите правни аргументи на въззивния съд са, че целта на производството по чл.54, ал.2 ЗКИР, е определяне на точната граница между двата имота по действащата кадастрална карта от 2004г., затова извън предметните предели на настоящия спор са въпросите по изграждане и реконструкция на съществуващата сграда в имота на ответника, нормативно изискуемите разстояния от сградата до границата с имота на ищеца, за които са допуснати гласни доказателства. Въззивният съд е посочил, че според постановките на ТР № 8/ 23.02.2016г. на ВКС по т.д.№ 8/ 2014г., ОСГК, производството по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ за производството по иск за собственост на същия имот, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. В този според въззивния съд, няма основания за претендираната от ответника собственост върху процесната част, основана на давностно владение, доколкото към релевантния момент - 2004г.,когато е одобрена кадастралната карта, не е осъществявана фактическа власт от ответника при условията на придобивна давност в изискуемия срок. При тези мотиви на въззивния съд преди да разгледа д оводите в изложението за допускане на касационното обжалване, ВКС констатира при служебната проверка по реда на чл. 280 ал.2 предл. второ ГПК, че е налице съмнение за недопустимост на решението на въззивната инстанция, която е приела в решаващите правни мотиви, че релевантният момент за установяване на правата на ищеца е момента на одобряване на кадастралната карта / 2004г./. Същевременно искът по чл. 54 ал.2 ЗКИР е предявен и разгледан от първоинстанционния съд за установяване на правата на ищеца към настоящия момент. Като последица от определения предмет на делото – установяване на собствеността към минал момент, въззивният съд не е разгледал, приемайки за ирелевантно, правоизключващото възражение на ответника-касатор, че е собственик на процесния имот към настоящия момент. По тези съображения, на основание чл.280 ал.2 предл.второ ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение