Определение № 4386 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Камара на строителите в България, чрез адв. И. В. Димитров, против Определение № 2365/20.01.2026г. по адм. д. № 3643/2025г. на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба против Решение № 38391/18.11.2025г. по адм. д. № 3643/2025г. на АССГ. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение с искане за отмяната му. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК, от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. Х. А. срещу Експертно решение №00002 от 06.01.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ, с което са отменени ЕР №220 от 29.032024 г. на ТЕЛК при Университетска І МБАЛ „Св. Йоан Кръстител и Болничен лист №Е20230961177 от 12.06.2023 г. С Решение № 38391/18.11.2025г. по адм. д. № 3643/2025г. АССГ е отменил Експертно решение №00002 от 06.01.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ, с което са отменени посочените ЕР на ТЕЛК и болничен лист. Против постановеното решение е подадена касационна жалба от частния жалбоподател, конституиран в първоинстанционното производство като заинтересована страна – работодател и осигурител на А., оспорил издадения й болничен лист и ЕР на ТЕЛК. За да остави без разглеждане, на основание чл.213а, ал.2, във връзка с чл.215, т.3 от АПК, касационната жалба с Определение № 2365/20.01.2026г. по адм. д. № 3643/2025г., АССГ е приел, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените в частната жалба нарушения. Правилно съдът е приел, че касационната жалба е подадена извън преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. За обжалваното съдебно решение касационният жалбоподател е уведомен с връчване на препис от решението на 28.11.2025г. на адреса на управление на организацията с нестопанска цел, на който са й били надлежно изпращани и получавани призовки и съобщения като заинтересована страна в първоинстанционното производство, както и като страна в предхождащото го административно производство. Предвид подаване на касационната жалба в регистратурата на АССГ на 15.12.2025г., т.е. след изтичане на срока по чл.211, ал.1 от АПК, правилно в правомощията си по чл.213а, ал.2 от АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че връчването на съобщението за изготвеното решение на адреса на управление на заинтересованата страна не е редовно, тъй като е следвало да бъде изпратено на посочения в отговора на жалбата, подаден чрез упълномощения адв. И. В. Димитров съдебен адрес. Макар и посочен в писмения отговор на адв. Димитров и в представения в о.с.з. от преупълномощения адв. П. Попова списък на разноските в първоинстанционното производство, както в тях, така и в съдебно заседание от процесуалните представители на страната не е изрично заявено искане за получаване на съобщенията на този адрес /съдебен адрес/. Предвид това и поради своевременното изпълнение от заинтересованата страна на дадените й от АССГ указания, съобщени на адреса й на управление, не може да се възприеме тезата на частния жалбоподател, че в случая е следвало да се приложи субсидиарно, по силата на чл. 144 от АПК, правилото на чл. 39 ал.1 от ГПК и съобщенията да се връчват на пълномощника му, при липсата на изрично заявено искане за това. По тези съображения, настоящият състав намира обжалваното определение за обосновано и правилно. Съобразно данните по делото, правилно решаващият съд е стигнал до извод за просрочие на касационната жалба и в рамките на предоставените му правомощия по чл.213а, ал.2 от АПК е оставил касационната жалба без разглеждане. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо, приложим на основание чл.236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение