Определение № 1880 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6561/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от 29.12.2025 г. на директора на Агенция „Митници“, чрез процесуалния му представител юрк. Фердинандова, за допълване на решение № 12872 от 12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6561/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта му за разноските. Молбата е подадена на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и в нея се иска допълване на решението в частта за разноските, като се сочи, че съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която е своевременно направено от страна на процесуалния представител на Агенция „Митници“ в хода на производството. Ответната по молбата страна – А. С. С., чрез пълномощника си адв. Зотева, в представен отговор, излага становище за допустимост и неоснователност на молбата за допълване и моли за оставянето ѝ без разглеждане, а в условията на евентуалност – за оставянето ѝ без уважение. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд (ВАС), петчленен състав на втора колегия, взе предвид следното: С § 27 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД на АПК, обн., ДВ, бр. 63/2025г., в сила от 5.08.2025г.) е създаден нов чл. 176а, който предвижда нов ред за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно § 40 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на АПК (обн. ДВ, бр. 63/2025г.), неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Доколкото в настоящия случай съдебното производство не е било приключило към датата на влизане в сила на изменения и допълнен нормативен акт – 05.08.2025 г., (решението, чието изменение се иска е постановено на 12.12.2025г.) подаденото искане може да се квалифицира като такова по чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Същностна разлика в съдържанието на чл. 248 от ГПК и това на чл. 176а от АПК не се намира. Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. С решението, чието допълване в частта на разноските се претендира, на основание чл. 239, т. 1 от АПК е отхвърлено искането на А. С. С. от град Благоевград, за отмяна на влязлото в сила решение № 2163 от 05.03.2025г., постановено по адм. дело № 42/2025г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 3309 от 25.10.2024г., постановено по адм. дело № 1026/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград и е отхвърлено оспорването й. Т.е. спорът е решен окончателно в полза на административния орган – Агенция „Митници“. По делото е видно, че от страна на процесуалния представител на последния е направено своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а именно в представения отговор и становище по искането за отмяна и в откритото съдебно заседание по делото, проведено на 20.11.2025г., по което обаче съдът не се е произнесъл. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 143 ал. 3 АПК на ответника в производството се дължат разноски, поради и което искането за допълване на решението, постановено по делото, в частта по разноските, като основателно следва да бъде уважено. По аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и в производството по отмяна на влезнало в сила решение разноски се дължат, като в случая претенцията на ответника в производството следва да се уважи на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и при съобразяване на минималния размер, предвиден в чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащате на правната помощ, а именно 102,, 26 евро, съответни на 200 лева, а именно минималното възнаграждение по посочената разпоредба. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението следва да бъде допълнено в частта по разноските като на ответника по искането за отмяна, подадено по реда на чл. 237 и сл. от АПК, бъдат присъдени такива. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия