Решение № 7083 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2017 г.

Решение № 7083 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "К. К.-Е.", чрез процесуалния представител адв. Ю. С. срещу решение № 5377 от 25.07.2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 466/2015 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт /РА/ № 101403847/13.08.2014 г., в останалата му част, извън частта от РА, обявена за нищожна с решението на АССГ и извън частта, в която е отменен със същото решение на АССГ, както и в частта, в която К. Г. К. е осъден да заплати в полза на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 643,25 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението - основания за обжалване по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отмени изцяло процесния РА. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрск. Горанов, в становище по съществото на спора оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. град е бил Ревизионен акт № 101403847/13.08.2014 г., издаден от З. Т. Н. на длъжност главен инспектор по приходите на ТД на НАП С., потвърден с Решение № 2091/25.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С. при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "К. К.-Е." е отказано право на приспадане на данъчен кредит за установени допълнителни задължения, както следва: ДДС в общ размер на 58 606,83 лв., ведно със съответните лихви за просрочие; данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в общ размер на 45 827,10 лв., ведно със съответните лихви за забава; данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 28 366,38 лв., ведно със съответните лихви за забава; осигурителни вноски за ДОО в размер на 11 465,40 лв., ДЗПО в размер на 2 046,20 лв. и за ЗОВ в размер на 3 234,00 лв., ведно със съответните лихви за забава върху посочените осигурителни вноски. Пред настоящата инстанция се обжалва решението на АССГ в отхвърлителната му част. Решението не се обжалва в отменителната част и в частта, в която процесния РА е обявен за нищожен. В тази си част решението на АССГ като необжалвано е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на касатора по процесния РА, първоинстанционният съд е счел за неоснователна тезата на жалбоподателя, че не следва да му бъде отказан данъчен кредит, тъй като счетоводителят му С. П. е извършил престъпления, за които има влезли в сила присъди и че средствата за погасяване на данъчните задължения са присвоени от същия. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 109 ДОПК. Неоснователни са твърденията, че заповедта, с която е извършена ревизията е с № 13173/19.04.2010 г., а не както е посочил първоинстанционния съд с № 900143/08.04.2009 г. Съгласно чл. 109 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. В константната си практика Върховният административен съд приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на първата заповед за възлагане на ревизия. В случая от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че ревизията започва с първоначалната ЗВР от 08.04.2009 г. С връчването на 18.05.2010 г. на ЗВР с № 1003173/19.04.2010 г. не започва нова ревизия, а повторна като само се възобновява висящността на производството по първоначалната ревизия назначена със ЗВР № 900143/08.04.2009 г., което не прекъсва срока по чл. 109 ДОПК. На следващо място касаторът релевира оплаквания за това, че установеното в РА задължение от 16 940 лв. и съответните лихви, са установени за плащане от счетоводителя на РЛ - С. С. П. - по силата на влязла в сила присъда № 32/07.11.2012 г. по НОХД № 199/2011 г. Тези твърдения са в противоречие на приетото ТР № 1/07.05.2009 г. на ВКС, което гласи, че административното и наказателното производство се характеризират с автономност и независимост в областта на данъчните правоотношения. Спецификата на инкриминираната дейност - укриване на данъчни задължения, по необходимост свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с ревизионната дейност на данъчната администрация. В разрез с основни принципи на наказателното производство обаче би било да се допусне смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с относимите към данъчния деликт обстоятелства, които са основа за ангажиране на административна отговорност. Ревизираното лице е субект на ревизията, в което си качество след това той се явява жалбоподател в производството пред органа по приходите и пред съда. Следователно не може да се претендира, че лицето, което е упълномощено от него да го представлява пред НАП следва да е отговорно за данъчните задължения на жалбоподателя. Въпреки, че данъчните задължения на ЕТ "К. К.-Е." съвпадат с обезщетението определено в полза на държавата в присъда № 32/07.11.2012 г., което С. С. П. следва да заплати, двете задължения се различават по субект, съдържание и основание за налагането им. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 4 643,25 лв., съобразно материалния интерес на спора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение.