Определение № 3389 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 78 Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 108 и сл. Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Образувано е по частна жалба на С. Д. С. и Й. Д. С., чрез адв. Панов, против определение № 1097/31.01.2025 г., постановено по административно дело № 3108/24 г. по описа на Административен съд - Варна, с което жалбата на С. Д. С. и Й. Д. С. против заповед № ДИ-24-7703-134/06.12.2024г. на областния управител на област с административен център – Варна по направено искане за отписване на недвижим имот от актовите книги за държавна собственост на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС и чл. 112, а. 2 ППЗДС е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното определение като се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за такси и възражение за адвокат без да е представен списък. Областният управител на област с административен център – Варна, в представено писмено възражение, оспорва частната жалба като неоснователна. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна в производството, за която определението на съда е неблагоприятно. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административен съд - Варна е сезиран с жалба, подадена от С. Д. С. и Й. Д. С., против Заповед № ДИ-24-7703-134/06.12.2024 г. на областния управител на област с административен център – Варна, с която на основание чл. 112, ал. 2 ППЗДС и чл. 32, ал. 1 ЗА е отказано отписването от актовите книги за имотите – частна държавна собственост, на недвижим имот, описан в Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 10732/21.11.2023 г., представляващ ПИ с ид. 30497.502.266 с площ 600,00 кв.м, с НТП – ниско застрояване (до 10м), в територия с трайно предназначение – урбанизирана, с номер по предходен план – 502266, находящ се в [населено място], м-ст [месност], общ. Варна, обл. Варна, при граници и съседи: ПИ 30497.502.67, ПИ 30497.502.360, ПИ 30497.502.297 и ПИ 30497.502.357, с предоставени права за управление върху имота на Министъра на земеделието и храните. Молбата е мотивирана с това, че жалбоподателите са купили поземлен имот № 226 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 1038/21.09.2001 г. на областния управител на област Варна, м-ст [месност], з.[населено място]“, общ. Варна, обл. Варна, целият с площ 600 кв.м, като сделка е с нотариален акт № 105, том CII дело 23164/2004 г. (Нотариален акт № 177, том V, рег № 7976, дело № 883/27.12.2004 г.) с продавачи по сделката С. Г. В. и С. Д. В., признати за собственици на продавания имот във връзка с § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ с предходен констативен нот. акт № 175, том V, рег. № 7939, дело № 884/23.12.2004 г. Пред административния орган са изложени още факти, като при издаването на оспорения административен акт, органът е съобразил още съставения акт за частна държавна собственост и становището на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна. Съдът е обсъдил относимата и приложима нормативна уредба и е приел, че съгласно мотивите на заповед № ДИ-24-7703-134/06.12.2024 г., областният управител, след като се е запознал с документите по преписката по съставяне на АЧДС № 10732/21.11.2023 г., със становището на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, изразено в писма с изх. № РД-12-02-1025-1/17.10.2024г. и изх.№ РД-12-1025-3/24.10.2024г., и с документите към молба с вх. № РД-12-2-1025/22.05.2024г. на С. Д. С. и Й. Д. С., е установил, че актът за държавна собственост е съставен правилно, основанието за актуване на имота като държавна собственост не е отпаднало и не е налице основание за отписване на поземлен имот с идентификатор 30497.502.266 с площ 600 кв.м по КККР на [населено място], общ. Варна, обл. Варна, м-ст [месност] от актовите книги за имотите държавна собственост. Според първоинстанционния съд отказът на областния управител е формиран именно в хипотезата на чл. 112, ал. 2 ППЗДС и като такъв не подлежи на обжалване по реда на АПК, обосновавайки, че в съдебната практика постоянно и непротиворечиво се приема, че актовете по чл. 78, ал. 1 ЗДС не засягат права и законни интереси на трети лица, а заповедите, с които се актуват или деактуват имотите – държавна собственост, респ. отказите (изрични или мълчаливи) за издаването им, не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не подлежат на съдебен контрол. Поради това приема, че жалбата е недопустима, оставя я без разглеждане и прекратява производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Изложените в тази връзка мотиви в оспорения пред ВАС съдебен акт се споделят изцяло, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК във връзка с чл. 236 АПК, касационната инстанция препраща към тях. При пълно обсъъждане на относимите факти и правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба – чл. 78 ЗДС и чл. 108 – 113 ППЗДС съдът е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Изложените в частната жалба твърдения касационната инстанция намира за неоснователни. Това е така, тъй като записването и отписването в актовите книги за държавна собственост представлява вътрешнослужебна дейност по регистрацията, отчета и управлението на държавните имоти. Поради това актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги нито създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. По тези причини отказът на административния орган по молбата за деактуване не представлява годен за обжалване административен акт. Отписването на недвижимите имоти от актовите книги за държавна собственост представлява вътрешнослужебен акт и поражда права и задължения единствено за подчинените органи по актуването на държавната собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. Съобразно трайно установената съдебна практика, част от която е посочена в оспорения съдебен акт, ако правото на собственост на жалбоподателите върху процесните имоти се отрича от определен правен субект, възникналият спор следва да бъде разрешен по общия исков ред, а не в съдебно-административно производство, каквато е изричната разпоредба на чл. 113 ППЗДС, поради което не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите за търсена защита срещу незаконосъобразен административен акт. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,