Определение № 13342 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12151/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на П. Т. Т. чрез адв. В. Василева и от адв. В. Василева, двамата от гр. Варна против Определение №1278/30.09.2025 г. на Административен съд – Габрово по административно дело №258/2025 г. С доводи за неправилност на оспореното определение частните жалбоподатели претендират неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъдат уважени исканията им за присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище, и иска да бъде оставено в сила определението на административния съд. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежни страни в срока по чл. 230 АПК против определение, което подлежи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Оспореното определение №1278/30.09.2025 г. на Административен съд – Габрово по административно дело №258/2025 г. е постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молбата на П. Т. Т. чрез адв. В. Василева и от адв. В. Василева с вх. №СДА-01-2265/11.09.2025 г. за допълване на Определение №1161/25.08.2025 г. по същото дело в частта му за разноските. Искането в молбата от 11.09.2025 г. е да бъде осъдена Община Габрово да заплати на П. Т. Т. сторените от него разноски за държавна такса в размер на 10 лв., а на адв. Василева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът оставя без уважение тези искания. Приема е, че жалбата на Т. против Акт за установяване на задължения (АУЗ) №А001420/11.11.2024 г., издаден от старши експерт при Община Габрово, е счетена за недопустима и с Определение №1161/25.08.2025 г. производството по делото е прекратено. С оглед основанието за недопустимост на жалбата според него не са налице хипотезите на чл. 143 АПК, при които жалбоподателят има право на разноски. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Според чл. 143, ал. 2 АПК, приложим съгласно чл. 160, ал. 7 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1, изр. второ ЗМДТ, подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото само, когато прекратяването е поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Както правилно приема първостепенният съд, тази хипотеза в случая не е налице. Производството по делото е прекратено с Определение №1161/25.08.2025 г. поради недопустимост на оспорването, тъй като жалбата срещу АУЗ е подадена до съда без да е налице задължителната процесуална предпоставка по чл. 156, ал. 2 във вр. с чл. 144 ДОПК, а именно -актът да е обжалван по административен ред. По тези съображения Определение №1278/30.09.2025 г. на Административен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение