Определение № 171 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2369/2020 г.

Образувано е по частна жалба на В. К. И. срещу определение от 29.05.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 6683 /2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 31.01.2019 г. по гр.д. № 32877 /2018 г. на Софийски районен съд, с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК. Въззивният съд е приел, че В. К. И. е предявил установителен иск за собственост върху реална част от поземлен имот, която е била присъдена на ответника с влязло в сила решение и му били отнети (на ищеца) от съдебен изпълнител по издадения по това дело изпълнителен лист. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.299 и чл.298 ГПК е налице пречка за пререшаване на съдебния спор между страните, който е разрешен между тях със сила на пресъдено нещо. Съдът е обосновал наличието на обективен и субективен идентитет и че В. К. И., който е бил ответник по иска с правно основание чл.108 ЗС е бил длъжен да изчерпи всички съществуващи към момента възражения срещу предявения срещу него иск и не разполага с възможност да направи същото по-късно и в друг процес и че основанията, на които е предявен искът на В. К. И. са съществували по време на процеса, приключил с влязло в сила решение и позоваването на тези основания в отделен процес е недопустимо. Насрещната страна К. К. И. не е подала писмен отговор. В частната жалба и допълнителни молби В. К. И. излага доводи за недопустимост и неправилност на влязлото в сила решение, с което е разрешен спорът между страните за процесната реална част. Но въпреки изричните указания на въззивния съд, дадени с разпореждания от 20.06.2019 г. (л.28 по настоящото дело) и от 08.10.2019 г. частният жалбоподател не извежда основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК: не извежда правни въпроси, които имат значение за спора, не обосновава допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1,т.т.1, 2 и 3 ГПК, нито вероятната нищожност, недопустимост или очевидната неправилност на обжалваното въззивно определение. Вместо това, като излага отново и поддържа доводите за недопустимост и неправилност на влязлото в сила решение по предходното дело между страните за процесната реална част от недвижим имот и навежда нов довод за неговата нищожност, поради това, че е нарушен материалния закон, излага правни въпроси по влязлото в сила решение (че В. К. И. не е участвал по него) и твърдения, че този въпрос е в противоречие със закона и има значение за по-точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав намира, че с това изложение не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.т.1, 2 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, защото поставените в изложението въпроси не се отнасят до него, а до влязлото в сила решение по предходно дело между страните. Няма и съмнение за нищожност и недопустимост на обжалваното въззивно определение, нито за очевидната му неправилност. Към това следва да се добави, че дори да беше допуснато касационно обжалване, в това частно производство, което се изчерпва с преценката на правилността на определението на въззивния съд за недопустимостта на предявения от В. К. И. иск поради отвод за сила на пресъдено нещо, настоящият състав няма право да извършва преценка за влязлото в сила решение. Поради изложеното дотук настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на това производство няма право на такива. Ответникът също не претендира разноски и не е представила доказателства да е направила такива. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав на съда