Определение № 3749 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2023 г.
ВКСII гражданско отделение27.11.2023 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.11.2023 г., с което е даден ход по съществото на подадената от А. Х. Ч. чрез адвокат Б. К. от АК – С. молба, регистрирана с вх.№ 10014 от 10.03.20223 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. Х. Ч. чрез адвокат Б. К. от АК – С. молба, регистрирана с вх.№ 10014 от 10.03.2023 г., за отмяна на влезлите в сила Решение № 10170 от 16.12.2020 г. и Решение № 29 от 26.02.2018 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 302/2017 г. на Районен съд – Мадан. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1641/2023 г. по описа на ВКС, Второ г.о. ОСЪЖДА А. Х. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., А. О. Ч. и Л. О. Ч. сумата 1 650 (хиляда шестстотин и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му. На страните да се връчи препис от акта на основание чл. 7, ал. 2 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от А. Х. Ч. чрез адвокат Б. К. от АК – С. молба, регистрирана с вх.№ 10014 от 10.03.2023 г., за отмяна на влезлите в сила Решение № 10170 от 16.12.2020 г. и Решение № 29 от 26.02.2018 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 302/2017 г. на Районен съд - Мадан. С първото от двете решения е допусната, а с второто – е извършена съдебна делба на съсобствения при равни права (по 1/2 идеална част) за съделителите А. Х. Ч. и О. Х. Ч. (починал на 18.09.2021 г. и наследен от съпругата С. М. Ч. и дъщерите А. О. Ч. и Л. О. Ч.) поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] с площ 423 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), за който е отреден УПИ * от кв. 100 по плана на [населено място] - чрез изнасяне на публична продан на основание чл. 348 ГПК. В молбата са заявени твърдения, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства – два нотариална акта, въз основа на които следва да се приеме, че А. (Х.) Ф. Ч. (баща на А. и О. Ч.) е направил дарение в полза на сина си А. Х. Ч., в резултат от което настоящият ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] се явява негова (на молителя А. Х. Ч.) изключителна собственост, а не е съсобствен с брат му О. Х. Ч. (респ. – с неговите наследници по закон). Въпросните нови писмени доказателства са Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на Мадански народен съдия (л. 16 и 17 от настоящото дело), както и Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№ 2/1968 г. на Мадански народен съдия с вписана в акта площ от 1 500 кв.м. за имот пл.№ * (л. 19 от настоящото дело). Заявено е твърдение, че обстоятелствата, релевирани с настоящата молба за отмяна, са узнати от молителя в началото на 2023 г. – „при проверка относно документите и фактите, даващи му право да предяви иск за изключителна собственост върху делбения недвижим имот“. Наред с документите, определени от молителя като „нови писмени доказателства“, с молбата за отмяна са представени преписи от съдебни актове (двете атакувани решения на РС – Мадан по гр.д.№ 302/2017 г.; решение на РС – Мадан по гр.д.№ 160/2015 г., решение на ОС – Смолян по в.гр.д.№ 203/2016 г. и определение на ВКС по гр.д.№ 4185/2016 г.), както и преписи от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на Мадански народен съдия (л. 20) и Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№ 2/1968 г. на Мадански народен съдия с вписана в акта площ от 970 кв.м. за имот пл.№ * (л. 18). В отговор на постановено от съда задължение по чл. 183, ал. 1 ГПК е направено изрично изявление (л. 86), че молителят не притежава оригинал на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на Мадански народен съдия (л. 16 и 17), както и не притежава оригинал на Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№ 2/1968 г. на Мадански народен съдия с вписана в акта площ от 1 500 кв.м. за имот пл.№ * (л. 19). По делото са постъпили и приети Констативен протокол № 195 от 27.10.2023 г. на съдия по вписванията от Служба по вписванията - гр. Мадан (л.л. 98 и 104) и официално заверен препис на Нотариален акт № 2 по нот.д.№ 2 от 1968 г. (с вписана в акта площ от 970 кв.м. за имот пл.№ *), заверка № 195 от 27.10.2023 г. (л. 102). С Констативен протокол № 195 от 27.10.2023 г. е удостоверено, че Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на Мадански народен съдия (л. 16 и 17) не се съдържа в съхраняваната в архива книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ от 1968 г., както и че Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№ 2/1968 г. на Мадански народен съдия няма друг вариант със съдържание, различно от това на официално заверения препис със заверка № 195 от 27.10.2023 г. (т.е. няма вариант със съдържание, различно от вписана в акта площ от 970 кв.м. за имот пл.№ *). В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. са извършени процесуални действия по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК и е даден ход по съществото на молбата. След приключване на заседанието по делото е докладвана молба, регистрирана с вх.№ 14371 от 13.11.2023 г., подадена по пощата на 09.11.2023 г. С нея е заявено искане по делото да бъде приобщен документ, за който молителят чрез своя пълномощник поддържа, че представлява официално заверен препис на документа от л. 19 - със заверка от Служба по вписванията – гр. Мадан № 34 от 23.02.2015 г. Постъпването на тази молба (доколкото подаването й предхожда датата на проведеното открито съдебно заседание, макар и да е докладвана по делото след приключването му) налага да бъде отменено определението, с което е даден ход по съществото на молбата. Съобразявайки данните по делото и разясненията по ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира, че, след отменяването на определението, с което е даден ход по съществото на молбата, на първо място следва да преразгледа становището си по допустимостта й, във връзка с което намира следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. При извършването на проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна се преценява дали тя съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно. В случая производството, образувано по молбата за отмяна по чл.303 ГПК, е недопустимо. Заявените от молителя обстоятелства сочат на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от
деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от
деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК под „нови обстоятелства” се имат предвид такива факти от действителността, които са съществували към момента на разглеждане на делото от инстанциите по съществото на спора, но не са били включени във фактическия материал по делото, независимо от положената от страната нормално дължима грижа за добро водене на процеса. Касае се за факти, които не са били известни на добросъвестната страна и именно по тази причина не са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК под „нови писмени доказателства” се имат предвид новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. И в тази връзка се поставя изискването непълнотата на доказателствата да се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т.е. страната да е положила нормално дължимата грижа за добро водене на процеса и въпреки това делото да е останало непопълнено със съответните релевантни за спора писмени доказателства. В разглеждания случай молителят твърди, че по силата на сключен на 09.12.1968 г. договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на Мадански народен съдия (л. 16 и 17), е придобил права, легитимиращи го понастоящем като изключителен собственик на ПИ *** по КК на [населено място]. Твърдения в този смисъл не са заявени с отговора на исковата молба, в първото по делото съдебно заседание по гр.д.№ 302/2017 г., както и до приключване на съдебното дирене в първата фаза на делбеното производство, поради което ВКС приема, че в настоящото производство се твърди съществуването на ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което е удостоверено с писмено доказателство - н.а. за дарение № 2 по нот.д.№ 49/1968 г. За нуждите на настоящото произнасяне съдът намира, че не следва да навлиза в обсъждане на възраженията, че н.а. за дарение № 2 по нот.д.№ 49/1968 г. е неистински документ, както и на удостоверяването, че такъв въобще не се съхранява в Служба по вписванията – гр. Мадан. Във връзка с преценката за допустимостта на молбата за отмяна релевантно е това, че представеният от молителя документ (л. 16 и 17), удостоверяващ заявеното от него ново обстоятелство, сочи като страни по договора за дарение Х. Ф. Ч. (дарител) и А. Х. Ч. (надарен, син на дарителя и пълнолетен към 09.12.1968 г.). В текста на н.а. за дарение № 2 по нот.д.№ 49/1968 г. е посочено, че страните по сделката са се явили лично пред маданския народен съдия. Това означава, че по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК А. Х. Ч. се явява осведомен за дарението (респ. – за релевираното в настоящото производство ново обстоятелство ) още на датата на сключването на договора, т.е. на 09.12.1968 г. При това положение срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не би могъл да започне да тече в момент, по-късен от датата на влизане в сила на атакуваното решение по допускане на съдебната делба, т.е. не по-късно от 09.04.2019 г., като към датата на подаване на молбата (10.03.2023 г.) се явява изтекъл. На следващо място – в кориците на гр.д.№ 302/2017 г. се съхранява подадената от А. Х. Ч. молба с вх.№ 282 от 13.02.2020 г. (на л. 149), с която е представил писмени доказателства във втората фаза на делбеното дело. Сред така представените документи са и заверени от страната преписи на Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№ 2/1968 г. на Мадански народен съдия с вписана в акта площ от 1 500 кв.м. за имот пл.№ * (л. 192) и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на Мадански народен съдия (л. 193). Съдържанието на така представените нотариални актове е идентично с това на представените с настоящата молба за отмяна и намиращи се съответно на л. 19 и на л.л. 16 и 17. Така констатираната идентичност обосновава извод за недопустимост на молбата за отмяна, чието подаване е аргументирано от молителя със значението на тези два документа за изхода на спора, на две самостоятелни основания. На първо място – несъмнено е, че А. Х. Ч. е знаел за съществуването и е разполагал с двата документа в момента на подаването на молбата с вх.№ 282 от 13.02.2020 г. (л. 149 от гр.д.№ 302/2017 г. на РС - Мадан). По тази причина най-късно от датата на влизане в сила на атакуваното решение по извършване на съдебната делба, т.е. от 08.11.2021 г. за него е започнал да тече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който към датата на подаване на молбата се явява изтекъл. Съответно – молбата се явява процесуално недопустима като просрочена. Освен това, съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК, е недопустима, като в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК условие за редовност на молбата е и представянето на нови писмени доказателства. В случая, доколкото представените с молбата за отмяна документи вече се намират в кориците на гр.д.№ 302/2017 г., то молбата нито съдържа надлежни твърдения за обстоятелства, които да бъдат квалифицирани като такива по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е придружена от нови писмени доказателства, поради което разглеждането й по същество е процесуално недопустимо. Ето защо обсъжданата молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, като се постанови прекратяване на производството по делото. Предвид настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците по молбата имат право да им се присъдят разноските за защита, които са доказани за сумата от 1 650 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение