Решение № 658 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2025 г.

Производството е по реда на чл.290 и сл ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Девин срещу решение № 71 от 17.03.2025 г. по в.гр.д.№ 35 от 2025 г. на Смолянския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 134 от 04.10.2024 г. по гр.д.№ 206 от 2023 г. на Районен съд- Девин за уважаване на предявения от З. Д. К. срещу Община Девин отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че общината не е собственик на следния недвижим имот: имот с идентификатор *** с площ от 1 539 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД-18-54 от 12.12.2011 г. на ИД на АГКК.

С определение № 2051 от 21.04.2026 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касатора Община Девин- адв.Р. поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо.

Ответникът по жалбата З. Д. К. не се явява в проведеното открито съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище. В писмения отговор на касационната жалба пълномощникът му е посочил, че счита решението на въззивния съд за валидно, допустимо и правилно.

За да се произнесе по жалбата, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от З. Д. К. срещу Община Девин за признаване за установено между страните, че ответната община не е собственик на имот с идентификатор * с площ от 1 539 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-54 от 12.12.2011 г. на ИД на АГКК. В исковата молба ищецът е твърдял, че имотът е собственост на него и братята му Р. К. и О. К., придобит на основание наследство и давностно владение, осъществявано непрекъснато от 17.08.1972 г., когато на тримата братя е било издадено строително разрешение за строеж на сграда в парцел *. Общината оспорвала правото им на собственост- с писма от 12.08.2022 г. и 25.08.2022 г. уведомила ищеца, че след като е установила, че в имота се намират инженерни съоръжения, е инициирала геодезическо заснемане и проект за поправка на кадастралната карта.

В писмен отговор на исковата молба представителят на Община Девин е поддържал, че искът е недопустим, тъй като е предявен само от един от съсобствениците и тъй като общината никога не е заявявала собственически претенции за целия имот. Оспорил е иска и по същество с твърдение, че ищецът не е собственик на частта от процесния имот, която включва имот публична общинска собственост- улица. Посочил е и че в имота попадат водопроводна шахта и част от тръбопровод, които са от значение за функционирането на ВиК инфраструктурата на целия квартал, както и стълб за прекарване на въздушен път на кабели.

От приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи е установено, че имотът се намира в урбанизирана територия, урегулирана с регулационни планове от 1970 г., 1972 г. и 1981 г. Процесният имот включва целия парцел * по последния план от 1981 г., по-голямата част от парцел *, малка част от парцел *, част от улици и част извън регулация, записана като собственост на ДГС. В частта за улици се намира каптиран извор, а в парцел * е поставен електрически стълб.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е допустим, тъй като с него ищецът защитавал фактическо състояние и тъй като ответната община по същество оспорвала правата на ищеца върху имота. За неоснователно е счетено възражението на ответника за недопустимост на иска за частите на другите съсобственици на имота с мотив, че те не били необходими другари на ищеца в процеса по предявения отрицателен установителен иск за собственост. По същество е прието, че искът е основателен, тъй като собственици на имота на основание давностно владение били ищецът и братята му, а общината никога не е отчуждавала и заплащала обезщетение за този имот или за част от него на собствениците.

Така постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, поради следното:

1. Предявеният отрицателен установителен иск за собственост на 2/3 ид.ч. от процесния имот, които ищецът твърди, че са собственост на братята му, е недопустим, тъй като по отношение на него липса положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск- надлежна страна. Доколкото ищецът не е нито процесуален представител, нито процесуален субституент на братята си, съгласно чл.26, ал.2 ГПК той не е процесуално легитимиран да предявява иск за защита на техните права (в случая процесуално легитимирани да предявят иск за защита на правата си върху процесния имот са само братята на ищеца). Поради това предявеният от ищеца иск за защита правото на собственост на братята му върху 2/3 ид.ч. от процесния имот е недопустим като иск, предявен от ненадлежна страна, за защита на чужди права. Съответно постановените по този иск първоинстанционно и въззивно решения също са недопустими и следва да бъдат обезсилени, а производството по делото в тази част- прекратено. В този смисъл е и практиката на ВКС, включително посочените от касатора решение № 100 от 11.10.2022г. по гр.д.№ 4412 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 372 от 18.06.2024 г. по гр.д.№ 2501 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр.д.№ 1845 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др.

2. В частта му по предявения отрицателен установителен иск за собственост на 1/3 ид.ч. от процесния имот въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба: в която имотът не е описан по актуалния му градоустройствен статут и в която липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава отрицателният установителен иск за собственост върху различните части от имота (един парцел, части от други два парцела, част от улица и част, собственост на ДГС)- не са изложени твърдения какъв правен интерес има ищецът да предяви отрицателен установителен иск за собственост срещу ответната община за всяка от горепосочените реални части от имота.

Поради това в тази част решението следва да бъде обезсилено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищеца да поправи горепосочените нередовности на исковата молба. Ако ищецът продължава да твърди, че е придобил 1/3 ид.ч. от всички части от имот с идентификатор * на основание давностно владение, осъществявано в периода от 17.08.1972 г. до настоящия момент, следва да уточни в какво се изразява правният му интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу общината за всяка една от частите от имота (парцел *, части от парцели * и *, част от улици и част извън регулация, собственост на ДГС), както и да посочи на какво основание счита, че през посочения от него период от време (17.08.1972 г. до настоящия момент) има правна възможност да се придобиват по давност части от парцели, части от улица и имот от държавния горски фонд (имот, собственост на ДГС).

След отстраняване на нередовностите на исковата молба, на ответника следва да се даде срок да вземе становище, като посочи за кои части от имота претендира собственически права и съответно оспорва правото на собственост на ищеца и за кои- не.

С оглед твърденията на ищеца и ответника след отстраняване на нередовностите на исковата молба, въззивният съд следва да прецени дали се налага служебното назначаване на съдебно-техническа експертиза, предвид необходимостта за служебно приложение на императивните правни норми на чл.59 ЗТСУ (отм.) и чл.200 ЗУТ, забраняващи или ограничаващи придобиването по давност на реални части от парцели или УПИ- експертиза със задача да провери по трите регулационни плана и кадастралните планове на населеното място как е бил заснет най-старият имот; какви парцели са били отредени за този най-стар имот в първия регулационен план от 1970 г.; има ли придаване по регулация в следващите регулационни планове; определянето на част от имота за улична регулация (улици) по плана от коя година е (при действието на ЗПИНМ или ЗТСУ, което е от значение за това дали отчуждаването настъпва по силата на плана или след заплащане на обезщетение); приложена ли е била регулацията по последния дворищнорегулационен план от 1981 г. или е отпаднало нейното отчуждително действие съгласно пар.8 ПР на ЗУТ.

При новото разглеждане на делото и решаване на спора въззивният съд следва да съобрази:

• че в случай, че след изслушване становищата на страните се установи, че между ищеца и ответника не съществува спор относно някои реални части от имот с идентификатор ***, делото по отношение на тези части, за които страните нямат спор, следва да се прекрати като недопустимо- поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск;

• че кадастралната карта не е доказателство за собственост, нито има вещноправно действие- не води до придобиване на правото на собственост върху заснетия имот при липса на правно основание за придобиването на този имот;

• че по време на заявения от ищеца за придобиване по давност период от време (17.08.1972 г. до настоящия момент) съществуват забрани и ограничения за придобиване по давност на реални части от парцели и урегулирани поземлени имоти (чл.59 от ЗТСУ (отм.) и чл.200 от ЗУТ) и забрана за придобиване по давност на публична държавна и общинска собственост и горски територии-собственост на държавата и общината, каквито са частите от процесния имот, отредени по регулационните планове на населеното място от 1970 г., 1972 г. и 1981 г. за улици и собственост на ДГС (чл.86 ЗС, чл.9, ал.2 ЗГ от 1997 г.(отм.) и чл.26 ЗГ от 2011 г.), поради което не може да се приеме, че ищецът e придобил по давност реалните части от имот с идентификатор *, които са в регулация от 1970 г. и се намират извън границите на парцели * и * (тоест, частта от парцел *, частта за улици и частта, собственост на ДГС- оцветени в жълт, червен и зелен цвят на скицата на вещото лице инж.А. С., находяща се на лист 92 от делото на първоинстанционния съд).

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение