Определение № 50 от 05.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2205/2013 г.

Постъпила е молба от К. А. Т., с която на основание чл. 248 ГПК прави искане за изменение на решение № 324 от 25.11.2013 г. по гр. дело № 2205/2013 г. на Върховен касационен съд в частта за съдебните разноски. Молителят поддържа, че неправилно с посоченото решение е осъден да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски в размер на 3000 лв., по 1000 лв. за всяка съдебна инстанция адвокатски хонорар, по представени договори за правно съдействие и помощ, тъй като сумите по договорите само са договорени, но не са фактически заплатени. Направено е алтернативно искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молителят се позовава на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС с твърдение, че съдебното решение в частта за съдебните разноски не е съобразено с посочената съдебна практика. В писмен отговор [фирма] [населено място] оспорва молбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, в частта на присъдените съдебни разноски. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С решение № 324 от 25.11.2013 г. по гр. дело № 2205/2013 г. ВКС, трето г. о., след допуснато касационно обжалване, обезсилил въззивно решение № 1606 от 02.11.2012 г. по гр. дело № 2145/2012 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение № 1836 от 07.05.2012 г. по гр. дело № 15621/2011 г. на Пловдивски районен съд и прекратява производството по иска на К. А. Т. против Община [населено място] и [фирма] [населено място] с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК; осъдил К. А. Т. да заплати съдебни разноски на Община [населено място] в размер на 200 лв. и съдебни разноски на [фирма] [населено място] в размер на 3000 лв. В мотивите на решението съдът се е позовал на представени договори за правно съдействие подписани от [фирма] [населено място] с адвокат В. Х. за всяка съдебна инстанция, с които е договорен хонорар по 1000 лв. на инстанция. Видно от представените три броя договори за правна защита и съдействие - договор от 14.12.2011 г. по гр. дело № 15621/2011 г. на Пловдивски районен съд; договор от 02.10.2012 г. по гр. дело №2145/2012 г. на Пловдивски окръжен съд и договор от 14.03.2013 г. по гр. дело № 2205/2013 г. на Върховен касационен съд, между [фирма] [населено място] и адвокат В. Х. - Пловдивска адвокатска колегия са били договорени адвокатски хонорари по 1000 лв. за всяка съдебна инстанция без в договора да е отразено, че възнаграждението е заплатено. С Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Затова в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащането, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, в който случай, той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Договореното по представените договори за правна помощ адвокатско възнаграждение не е доказано да е заплатено по нито един от посочените начини, поради което неправилно с решението на Върховния касационен съд е присъдено. Решението в частта, с която К. А. Т. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски в размер на 3000 лв. адвокатско възнаграждение ще следва да се измени, като в тази част то следва да се отмени. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.