Решение № 6544 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 347/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Медико-дентален център „Авицена“ ЕООД, чрез адв. М. Йотов, против решение № 35595/29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9855/2023 г. по описа на Административния съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно съдът не е приел наличието на причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилите вреди. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение, уважаване на иска и присъждане на сторените разноски. Ответната страна - Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез юрк. И. Манева, с писмен отговор и в съдено заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери касационната жалба за допустима, като подадена в предвидения за това срок и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен от „Медико-дентален център „Авицена“ ЕООД против НЗОК за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 39 000 лева във вид на пропуснати ползи, от отменен административен акт - Заповед № РД-15-47 от 11.08.2015 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) за прекратяване на сключения с лечебното заведение Договор № 22-2259/2015 г. по пакети „Кардиология“, „Нервни болести“, с извършване на ВСМД „Криотерапия и лазер терапия на доброкачествени тумори“, „Детски болести“, „Очни болести“, „Кожни болести“, „Акушерство и гинекология“ и „Ортопедия и травматология“. От фактическа страна по делото е установено, че „Медико-дентален център „Авицена“ ЕООД е лечебно заведение - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица по силата на сключен между дружеството и НЗОК Договор № 222259/16.02.2015 г. Със Заповед № РД-15-47/11.08.2015 г. директорът на СЗОК прекратил едностранно без предизвестие горепосочения договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, по пакет „Кардиология“, „Нервни болести“, с извършване на ВСМД „Криотерапия и лазер терапия на доброкачествени тумори“, „Детски болести“, „Очни болести“, „Кожни болести“, „Акушерство и гинекология“ и „Ортопедия и травматология“. Като основание за прекратяването е посочено установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена по посочените пакети. Дружеството оспорило по съдебен ред Заповед № РД-15-47/11.08.2015 г. на директора на СЗОК, в следствие на което административният акт е отменен с решение № 334/15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8538/2017 г. по описа на Административен съд – София – град, потвърдено с решение № 12383/15.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4144/2018 г. по описа на Върховния административен съд. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени доказателства и е допусната съдебно-икономическа експертиза, заключението на която дало отговор на поставените въпроси относно приходите на „Медико-дентален център „Авицена“ ЕООД за периода от 01.01.2011 г. до 12.08.2015 г., изчислени поотделно според техния източник - от пациенти на Касата и от лица, които нямат това качество, както и за размера на печалбата на дружеството за същия период, генерирана съответно от здравноосигурени лица и от лица, които не са пациенти на Касата. Посочени са и данни за приходите и разходите на дружеството след издаването на заповедта за прекратяване на договора до 31.12.2018 г. и начина им на формиране, като също така е изчислена в прогнозен план евентуалната печалба на медицинския център за исковия период в хипотезата на действащ договор. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че така предявеният иск е недоказан по основание, като липсва и причинна връзка между юридическите факти, от които се извежда правото на обезщетение, и характера на претендираните вреди. Посочено е, че преустановяването на действието на Договор № 22-2259/2015 г. е обусловено от влизането в сила на Заповед № РД-15-47/11.08.2015 г. на директора на СЗОК, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 АПК съгласно която административните актове не се изпълняват преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест – до решаването на спора от съответния орган. Административният съд приел още, че в Заповед № РД-15-47/11.08.2015 г. на директора на СЗОК няма посочено предварително изпълнение, поради което същата не е подлежала на изпълнение поради оспорването ѝ. От това е изведен извод, че щом заповедта не е подлежала на изпълнение поради нейното оспорване по съдебен ред, съответно тя не е проявила действие, то за „Медико-дентален център „Авицена“ ЕООД няма как да са възникнали, респективно, настъпили вреди. Прието е още, че по делото не е доказана и причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт и твърдените вреди, предвид на клаузата на чл. 57 от процесния индивидуален договор относно срока му на действие, изтекъл автоматично с приемането на НРД за медицинските дейности за 2017 г., в сила от 01.04.2017 г. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от приетите от административния съд. Настоящият състав не споделя становището на административния съд, че щом в Заповед № РД-15-47/11.08.2015 г. на директора на СЗОК няма посочено предварително изпълнение, то същата не е подлежала на изпълнение поради оспорването ѝ по съдебен ред. Не се споделя и твърдението, че щом преустановяването на действието на Договор № 22-2259/2015 г. е обусловено от влизането в сила на Заповед № РД-15-47/11.08.2015 г. на директора на СЗОК, то за дружеството няма основание за водене на производство за обезщетение по ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическият състав на нормата. В процесния случай не се установява кумулацията от трите основни елемента на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между административния акт и понесената от ищеца вреда. Настоящият състав счита, че в процесния случай безспорно е доказано наличието на първия елемент от фактическия състав, а именно Заповед № РД-15-47 от 11.08.2015 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса за прекратяване на сключения с лечебното заведение Договор № 22-2259/2015 г. по пакети „Кардиология“, „Нервни болести“, с извършване на ВСМД „Криотерапия и лазер терапия на доброкачествени тумори“, „Детски болести“, „Очни болести“, „Кожни болести“, „Акушерство и гинекология“ и „Ортопедия и травматология“, която е отменена по съдебен ред. От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза обаче, както и от събраните доказателства по делото, не се доказва настъпването на имуществена вреда под формата на пропусната полза. От ищеца не са представени и съответните счетоводни документи, нужни на вещото лице за изготвяне на експертизата. Тук следва да се посочи, че наличието на отменен административен акт сам по себе си не представлява абсолютно основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Според установената съдебна практика пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението за нейното настъпване винаги трябва се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и не може да се основава на логическо допускане на увеличаването. Освен че по делото не е доказано настъпването на вреда под формата на пропуснати ползи, не е доказано и наличието на третата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинно-следствената връзка между отменената заповед и твърдението за понесена вреда. В тази връзка, правилно административният съд е посочил, че с оглед клаузата на чл. 57 от индивидуалния договор на „Медико-дентален център „Авицена“ ЕООД относно срока му на действие, същият е изтекъл автоматично с приемането на НРД за медицинските дейности за 2017 г., в сила от 01.04.2017 г. Водим от горното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които настоящият състав определя в размер на 100 евро. Водим от гореизложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение