Определение № 7993 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Столична община – район „Средец“, чрез процесуален представител, срещу Определение № 16960 от 04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 808/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е изменено Решение № 14597/16.04.2026 г. в частта за разноските, като Столична община е осъдена да заплати на „Вес Трейд груп“ ЕООД сумата от 2 000 евро до пълния размер от 2 525, 57 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. В частната жалба са изложени доводи, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че присъждането на възнаграждение в подобен размер при липса на процесуална и доказателствена сложност противоречи на принципа за справедливост и съразмерност на разноските. Ответникът по частната жалба – „Вес Трейд груп“ ЕООД, чрез адв. Тасев, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 808/2025 г. пред Административен съд София-град е започнало по жалба на „Вес Трейд груп“ ЕООД срещу Решение за заверка на заявление за работно време № 11683 от 15.12.2025 г., т. Х, стр. 85, издадено от кмета на район „Средец“, Столична община, в частта, с която е вписан срок на действие до 30.06.2026 г. С Решение № 14597 от 16.04.2026 г., постановено по адм. д. № 808/2026 г. по описа на АССГ,жалбата на дружеството е уважена и със същия съдебен акт Столична община е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 575, 57 евро, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Впоследствие, в срока по чл. 176а АПК, „Вес Трейд груп“ ЕООД е депозирало молба за изменение на определението в частта за разноските. С обжалваното определение съдът е изменил решението в частта относно присъдените разноски, като е осъдил Столична община да заплати на „Вес Трейд груп“ ЕООД сумата от 2 000 евро до пълния размер от 2 525, 57 евро уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Определението е неправилно. Съгласно чл. 176а АПК, съдът може, по искане на страна, да измени или допълни съдебния акт само в частта за разноските. Отговорността за разноски се определя от изхода на спора, съгласно общия принцип, изведен и в чл. 143 АПК. Разноски дължи страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт или тази, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото. По отношение размера на адвокатското възнаграждение в частната жалба се навеждат оплаквания за несъответствие между присъдения размер на съдебно-деловодните разноски и фактическата и правна сложност на делото. Вземайки предвид вида и характера на делото, значението на търсената услуга за жалбоподателя, извършената процесуална дейност, правната и фактическа сложност на спора, както и изхода на делото, съдът необосновано е приел, че възнаграждението за адвокатски труд от 2 525, 57 евро е справедливо. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв, размерът на възнаграждението трябва да е и справедлив, и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и съобразно величината на защитавания интерес. Страните по договорите за правна защита и съдействие, естествено, са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата, а както е видно, и независимо от това дали защитаваната страна е бюджетно учреждение, което разполага с юрисконсулти, или не. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на решението в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски. При реализиране на тази отговорност, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Тези критерии трябва да залегнат по подходящ и обоснован начин в съответна наредба на Висшия адвокатски съвет, както посочват и Върховният административен съд, и Съдът на Европейския съюз в свои решения. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост. Съдът дължи преценка за справедливия размер на адвокатското възнаграждение и без съответно възражение от насрещната страна по делото, на основание чл.36, ал.2 ЗА.Разпоредбата на закона е императивна, а съдът дължи служебна преценка за нейното съблюдаване. В случая съдебното производство е разгледано в едно съдебно заседание по делото, продължило две минути. Предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Оказаната правна помощ и съдействие на дружеството се изразява в изготвяне на първоинстанционната жалба, явяване в съдебно заседание и един брой молба, в която подробно е обосновано искането за изменение на решението в частта за разноските. При тези обстоятелства последващото увеличение на присъденото адвокатското възнаграждение, се явява несъразмерно и необосновано спрямо действително положения процесуален труд. Отделен е въпросът, че не е прецизиран диспозитивът и присъдената общо сума надхвърля претендираната от спечелилата страна. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че при осъществения обем на процесуална активност на страната и липсата на фактическа и правна сложност на делото, адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 000 евро за процесуалното представителство по делото е справедлив и обоснован, съответстващ на действително осъществения обем процесуални действия. Предвид вече присъдените 550 евро възнаграждение с решението по делото, с настоящото определение следва да се остави в сила изменението на решението в частта за разноските с присъждане на сума до 450 евро. За разликата над тези 450 евро определението е неправилно и следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение