Определение № 50172 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2110/2022 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. №503112/27.06.2023 г., подадена от адвокат С. Д. в качеството му на пълномощник на „Контракт Инвест“ ООД ( в несъстоятелност), с която се иска допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение №50144/19.06.2023 г., постановено по настоящото дело. Иска се осъждането на касатора „ЕС111“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на „Контракт Инвест“ ООД (н.) сумата 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с касационната жалба. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от пълномощника на касатора „ЕС111“ ЕООД, в който се поддържа, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. Сочи се, че липсва разрешение от съда по несъстоятелността по чл. 660, ал. 2 ТЗ за посочения разход, както и че по делото не са представени своевременно доказателства за фактическото заплащане на цитираното възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на доводите на страните, приема следното: Молбата на „Контракт Инвест“ ООД (н.) по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. С влязло в сила определение №50144/19.06.2023 г., постановено по т.д. №2110/2022 г. на ВКС, ТК, касационният състав е прекратил производството по делото на основание чл. 264, ал. 1 ГПК ( поради оттегляне на касационната жалба на „ЕС111“ ЕООД). С посоченото определение не са присъдени разноски, претендирани от ответната по касация страна - „Контракт Инвест“ ООД (н.). С отговора на касационната жалба пълномощникът на „Контракт Инвест“ ООД (н.) е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция в полза на дружеството. С отговора са представени: списък за разноските по чл. 80 ГПК; договор за правна защита и съдействие от 25.07.2022 г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., съдържащ упълномощаване на адвокат С. Д. за процесуално представителство на „Контракт Инвест“ ООД (н.) пред ВКС; платежно нареждане за сумата 4 000 лв.; определение от 12.07.2022 г. по т.д. №27/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 660, ал. 2 ТЗ е дадено разрешение на синдика на „Контракт Инвест“ ООД (н.) – А. К., да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът по касация има право на разноски за прекратеното касационно производство. С отговора на касационната жалба са претендирани разноски и са представени своевременно всички необходими доказателства, установяващи реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, както и законосъобразността на извършения от синдика на „Контракт Инвест“ ООД (н.) разход. Ето защо определението от 19.06.2023 г. следва да бъде допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК като касаторът бъде осъден да заплати на молителя сумата 4 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,