Определение № 1855 от 16.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4285/2023 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на адв. П. М., като процесуален представител на А. И., постъпила във ВКС на 6.12.2023 г. с искане за допълване на определение № 3515 от 14.11.2023 г., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК от настоящия състав на ВКС, чрез произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, заявено с частна касационна жалба с вх. № 19260 от 23.08.2023 г. С определението, чието допълване се иска съставът на ВКС се е произнесъл по частна касационна жалба с вх. № 19260 от 23.08.2023 г. на А. И., чрез адв. М. срещу определение № 1942/27.07.2023 г. на Апелативен съд София, постановено по частно гр.д. № 1999/2023 г., като не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение, потвърждаващо определение на първата инстанция, с което е допълнено определение от 28.10.2022 г. по гр.д. № 10103 /2021 г. в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал.4 и ал.8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 200,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата с правно основание чл.250 ГПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по реда на чл.250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право, вкл. и искания на страната, свързани с главния спорен предмет. В конкретния случай, определението, чието допълване се иска е постановено в производство по чл. чл.274, ал.3, т.2 ГПК и видно от диспозитива на същото, съставът на ВКС се е произнесъл по частната касационна жалба срещу определение № 1942/27.07.2023 г. на Апелативен съд София, постановено по частно гр.д. № 1999/2023 г., като е намерил същата за неоснователна и не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение, т.е. съставът на ВКС се е произнесъл по предмета на частното гражданско производство и следователно липсва непълнота на определението му по смисъла на чл.250 ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че по частната касационна жалба е внесена дължимата държавна такса в размер на 15,00 лв. по сметка на ВКС след дадени от администриращия съд указания, който като компетентен съд по искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството, преди изпращане на делото във ВКС, се е произнесъл с определение от 28.08.2023 г. по частно гр.д. № 1999/2023 г., като е оставил без уважение исканията на касатора по чл.83, ал.2 ГПК и по чл.4б ЗДТ. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,