Определение № 3491 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Б., с която се иска изменение на определение № 2010/23.04.2024 г. по гр. д. № 3673/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., в частта му за разноските. Ответникът по молбата - Б. Е. М., чрез адв. Е. Т., в писмен отговор поддържа становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните намира следното: С постановеното по настоящото дело определение № 2010/23.04.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 93/09.05.2023 г. по възз.гр.д. № 129/2023 г. на ОС – Враца и касаторът е осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за касационното производство в размер на сумата 1 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо за разглеждане, тъй като касае определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността за първи път да се заяви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е по реда на чл. 248 ГПК. В случая, с отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 29.06.2023 г., сключен между Б. Е. М. и адв. Е. Т., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. В договора е посочено, че същото е заплатено изцяло в брой, като в тази част договорът има характер на разписка, установяваща плащането. Предвид това, възражението на молителя, че присъдените разноски не са реално заплатени е недоказано. С нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение от 1 600 лв. за реализираната от процесуалния му представител защита в производството по чл. 288 ГПК не е прекомерно, преценено съобразно – действителната фактическа и правна сложност на делото, характера на правния спор, броя на предявените искове, както и извършените от процесуалния представител действия по изготвяне на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Предвид това, не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК и подадената молба следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение