Определение № 42 от 05.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 82/2013 г.

Производството е по чл.230 ГПК. С определение №95/10.4.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне на ОСГТК – решение №6/2012 г. от 06.11.2013 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Образувано е по касационна жалба, вх.№6271/22.6.2012 г., подадена от адв. Б. Ю. – процесуален представител на ответника по исковата молба – К. А. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№6573/29.6.2012 г., от ответника по исковата молба – Управителен съвет на Ж. “И. 1” – Б., представляван от В. Г. С., В. А. П. и К. А. Г. против въззивно решение №756/09.5.2012 г. по гр.д.№722/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., ІІ състав. Ведно с касационните жалби, всяка от посочените страни е подала и частна жалба срещу определение № 2139/08.10.2012 г. по същото дело, съответно, вх.№10439/01.11.2012 г. и вх.№11416/23.11.2012 г. Визираното определение е за разноските във въззивното производство. При извършване на проверка и по двете касационните жалби съдът констатира, че ведно с касационните оплаквания се съдържат и твърдения относно яснотата в диспозитива на постановеното въззивно решение, което сочи на искане за тълкуване на решението и евентуално за неговото допълване. Тъй като посоченото не попада в обхвата на компетенциите на ВКС по чл.281 ГПК, настоящият състав на съда намира, че делото следва да бъде върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по визираното искане, след което делото следва да бъде върнато отново на ВКС. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г.о.,