Определение № 5482 от 25.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2023 г.

Производството е по чл. 200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. Михалев чрез адв. Т. Георгиев срещу Определение № 113 от 06.03.2023г. по ч.а.д. № 25/2023г. на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу определение № 2113-18-665#4 от 18.11.2022г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Силистра, с което е оставено без разглеждане заявление с вх. № 2113-18-665 от 23.08.2022г. на Михалев за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл.68, ал.3 от КСО. В частната жалба се твърди неправилност на изводите на съда и нарушение на материалния закон. Счита се, че превратно е тълкувана разпоредбата на чл.27 и сл. от АПК във вр. с чл.68, ал.3 от КСО, както и че жалбоподателят не разполага с друга възможност на защита. Сочи се, че влязлото в сила разпореждане, с което не му е признато право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО не съставлява процесуална пречка по чл.27 от АПК за ново упражняване на правото, т.к. с него неправилно не е зачетен като действителен осигурителен стаж периодът на редовната военна служба. Иска се отмяна на определението и връщане на преписката на пенсионния орган при ТП – НОИ Силистра с указания за произнасяне по същество по подаденото второ заявление. Претендират се разноски. Ответникът - началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Силистра изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 200, ал.2 вр. с чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, жалбата е неоснователна. С Определение № 113 от 06.03.2023г. по ч.а.д. № 25/2023г. Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата на Б. Михалев срещу определение № 2113-18-665#4 от 18.11.2022г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Силистра, с което е оставено без разглеждане заявление с вх. № 2113-18-665 от 23.08.2022г. на Михалев за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Административният съд е приел, че пенсионният орган е бил сезиран с идентично искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което е било издадено разпореждане № 2140-16-91 от 30.03.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Силистра, при липсата на нови данни досежно спорните обстоятелства. Определението е правилно. По делото е установено и спор по фактите няма, че при предходното пенсионно производство, по заявление на Б. Михалев вх. № Ц 2113-16-963/18.11.2020г. административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението молителят няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ в хипотезите на 68, ал.1-3 от КСО. С тези мотиви е издадено разпореждане № 2140-16-91 от 30.03.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Силистра, с което е отказано отпускането на ЛПОСВ. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила, като е породило съответните правни последици. Впоследствие, при повторно образуваното пенсионно производство, със заявление вх. № 2113-18-665 от 23.08.2022г. Михалев отново е поискал отпускане на ЛПОСВ по чл.68 ал.1-3 от КСО. Последният не е представил нови писмени доказателства, които да установяват нови факти и обстоятелства относно осигурителния му стаж. Представените по преписката трудова книжка и удостоверения са документите, които са били представени и с първото заявление и са били съобразени и преценени от органа в предходното пенсионно производство. При тези данни с оспореното определение № 2113-18-665#4 от 18.11.2022г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Силистра второто заявление на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е оставено без разглеждане. Според настоящия съдебен състав първоинстанционният съд правилно е приел, че пенсионният орган е бил сезиран с идентично искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което е било издадено и влязло в законна сила разпореждане № 2140-16-91 от 30.03.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Силистра, при липсата на нови данни относно спорните обстоятелства. Правилна е преценката на административния съд, че за да е допустима повторно заявената претенция за отпускане на ЛПОСВ следва да е свързана с промяна на съответните обстоятелства за това. За целта, тези обстоятелства следва да се считат за изменени в сравнение с първоначалната претенция, в някоя от следните хипотези: 1/ промяна в закона; 2/ промяна във възрастта /навършване на необходимата възраст за пенсиониране/; 3/ промяна в осигурителния стаж /придобиване на минимално изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране/. Достатъчно е наличието на една от тези промени, за да се касае за различен предмет от предходно заявения такъв по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че в конкретния случай никоя от визираните хипотези не е изпълнена, предвид което наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни изключва предпоставката за допустимост на искането по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Тъй като по предходното заявление със същото заявено право на пенсия има влязло в сила разпореждане за отказ за отпускане на пенсия, разглеждането на ново идентично искане без промяна в обстоятелствата /процесуалните и материалните предпоставки за реализиране на правото на пенсия/ е недопустимо. Безспорно за допустимостта на искането административният орган следи служебно. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, че законосъобразността на административния акт следва да се преценява съобразно действащата правна уредба към момента на издаването му. При наличните данни по делото, предвид констатираната идентичност на искането, фактите и доказателствата, новото заявление /искане/ правилно е преценено като недопустимо, поради което отказът на административния орган да се произнесе по него е законосъобразен. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 200 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение