Определение № 8587 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. от гр. Варна срещу Определение № 7107 от 03.06.2026 г., постановено по адм. д. № 1375/2026 г. на Административен съд (АС) – Варна, с което съдът отказва предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по първоинстанционното дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяната му и допускане на правна помощ. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на Н. А. Н. против Решение № 1/28.04.2026 г. на и.ф. административен ръководител-председател на Окръжен съд-Търговище, постановено по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация. С молба вх. № 11295/28.05.2026 г. по описа на АС-Варна Н. подава искане за предоставяне на правна помощ поради липсата на средства за заплащане на адвокат и интересите на правосъдието го изисквали. С оспореното в настоящото производство определение първоинстанционният съд отказва предоставянето на правна помощ. В конкретната хипотеза според съда не следва да се предоставя правна помощ, тъй като са налице само две от посочените общо три основни предпоставки по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП). Първоинстанционният съд преценява, че липсва третата кумулативна предпоставка, посочена в горецитираната разпоредба, а именно – интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП. Съдът отчита предмета на спора и свързаните с него процесуални действия, и достига до правния извод, че делото не представлява фактическа и правна сложност и с оглед засиленото служебно начало в административния съдебен процес предоставената правна помощ не е съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия за правна помощ. Определението е правилно. Системата за правна помощ включва процесуално представителство в случаите, когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или представителство и по преценка на съда, тогава, когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното определение, че отправеното до съда искане е неоснователно. В производството по чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация не се предвижда задължително процесуално представителство. Предметът на спора е ясно очертан, като същият не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуславя нуждата от адвокатска защита. Искането за предоставяне на правна помощ, отправено до съда, се основава единствено на липсата на средства за ангажиране на адвокат. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от Н. обстоятелства в жалбата, обосновано съдът приема, че интересите на правосъдието в случая не изискват предоставянето на правна помощ. Изложените в частната жалба доводи не водят до друг извод, тъй като се основават единствено на предположения на жалбоподателя относно развитието на съдебното производство. По изложените съображения, касационният съд намира, че определението е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК