Определение № 7580 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на А. И. И., вписана в Търговския регистър като едноличен търговец с наименование ЕТ „Фортуна – А. И.“, ЕИК 202077129, седалище гр. Божурище, [улица], чрез адв. Василев, срещу Определение № 513/19.04.2024 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. д. № 638/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на едноличния търговец срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/311/00682/3/01/04/01 изх. № 01-6500/8692#4/04.11.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е прекратено производството по делото. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт с аргумент, че първостепенният съд е приел за релевантни само представените от административния орган доказателства за връчване на оспорения АУПДВ без да даде възможност на търговеца да посочи такива в подкрепа на позицията си. Поддържа се, че на адреса в гр. София, [жк], [адрес] има денонощно присъствие (там живеят майката и дъщерята на А. И.). Няма информация от съседите й тя да е търсена от куриер, нито е залепено съобщение на вратата на апартамента или на входа на сградата. Такова не е поставено и на адреса в гр. Божурище. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото в Административен съд София-област за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата. Ответникът по частната жалба, заместник изпълнителният директор на ДФЗ, по реда и в срока по чл. 232 от АПК, чрез юрк. Захариева, оспорва нейната основателност с твърдение за неприложимост на чл. 18а, ал. 9 АПК, доколкото страната е намерена на адресите, които е посочила. Моли оспореното определение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че частната жалба срещу определението е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК срещу подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения: Оспореният пред АССО Акт за установяване на публично държавно вземане е изпратен на адресата си ЕТ „Фортуна – А. И.“, в гр. Божурище, [улица], от където пратката е върната с отразяване „непотърсена“. След пренасочването й на адрес гр. София, [жк], [адрес] същата отново е върната като непотърсена, а върху известието за доставянето й е налично отразяване „неспазена уговорка“ – в адресната му част са изписани телефонни номера. Последвало съставяне на Констативен протокол за оповестяване на уведомление по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, обективиращо поставяне на интернет страницата на ДФЗ на 23.12.2021 г. и свалянето му на 30.12.2021 г. При тези данни АССО е приел, че в административното производство липсва друг известен адрес на търговеца освен вписаните в ТР адрес на управление и адрес за кореспонденция и доколкото изпратените на тези адреси писма са върнати с отбелязване „непотърсени“ и липсват данни за телефон и електронен адрес на ЕТ, административният орган правилно е използвал реда по чл. 18, ал. 10 АПК. Определението е неправилно. За да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Връщането на препоръчаното писмо от адреса, вписан в търговския регистър, с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. Освен това административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал. 9. Необоснована е тезата на АССО, че по преписката липсват данни за телефон и електронен адрес на частния жалбоподател – телефонен номер се съдържа в адресната част на известието за доставяне на писмовната пратка, а електронният адрес е видим в публично достъпния търговски регистър. При нередовно съобщаване на административния акт, срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 АПК не е започнал да тече, поради което е неоснователен доводът на ответника по касационната жалба, че той е изтекъл към датата на подаването на жалбата до съда и с това е погасено правото на ЕТ „Фортуна – А. И.“ на оспорване. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че АУПДВ не е надлежно съобщен на адресата си. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на производствените действия по разглеждане на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Първо отделение