Определение № 8434 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу определение № 22750 от 07.11.2024 г., постановено по адм.д. № 6308/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявено за нищожно решение № 688 от 21.05.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, с което е потвърден протокол № П-29002923067831-073-001/30.05.2023 г. на органи по приходите в ТД на НАП „ГДО“, с който е оставено без разглеждане подаденото от НЕК ЕАД уведомление по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Претендира разноски Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да определи частната жалба като основателна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. На 31 март 2023 г. НЕК ЕАД е подал уведомление по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС за наличие на обстоятелства за намаляване на данъчната основа и начисления ДДС за несъбираемо вземане, като е направил искане за издаване на разрешение за извършване на корекция чрез издаване на кредитно известие към фактура от 30.11.2024 г. От органите по приходите е издаден протокол № П-29002923067831-073-001/30.05.2023 г., с който искането е оставено без разглеждане. Срещу протокола и подадена жалба до директора на ТД „ГДО“, който е препратил жалбата по компетентност на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. С решение № 688 от 21.05.2024 г. директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София е потвърдил протокола. Протоколът е обжалван по съдебен ред пред Административен съд София град от НЕК ЕАД. Делото е било насрочено в открито съдебно заседание, като ответник по спора е конституиран директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. Първоинстанционният съд е определил производството като такова по чл. 156 и сл. от ДОПК. По подадената жалба съдът се е произнесъл с определение. Приел е жалбата за основателна, приел е, че решението на решаващия административен орган следва да бъде обявено за нищожно, тъй като този административен орган не притежава материалната компетентност да се произнася като горестоящ административен орган, изпратил е преписката на директора на ТД на НАП ГДО за произнасяне по жалбата на НЕК ЕАД. Определението е недопустимо. Съгласно чл. 126б, ал. 1 от ЗДДС, когато получателят по доставката е бил регистрирано лице към момента на доставката и са изпълнени условията, посочени в чл. 126б, ал. 1, т. 1 – 4, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва от доставчика чрез издаване на кредитно известие по чл. 115 до размера на пълното или частично неплащане по доставката. Съгласно чл. 126б, ал. 8, за прилагане на ал. 1 доставчикът, регистрирано по закона лице писмено уведомява компетентната териториална дирекция по приходите в 3-месечен срок от възникване на обстоятелството по чл. 126, ал. 2, т. 1 - 6 за пълното или частично неплащане на облагаема доставка с данъчна основа в размер над 51 130 евро, която издава разрешение за издаване на кредитното известие към издадена фактура с начислен данък, само в случаите когато получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В 60-дневен срок от подаване на уведомлението органите по приходите издават разрешение или отказ по реда на глава дванадесета от ДОПК. Нормата на чл. 126б, ал. 8, изменена, ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. е процесуална и се прилага и за висящите производства, доколкото не е предвидена преходна разпоредба. Несъмнено е обстоятелството, че глава дванадесета от ДОПК не предвижда обжалването по административен ред като задължителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред. По жалбата, подадена по административен ред се е произнесъл некомпетентен орган, но при съобразяване на обстоятелството на сезиране а съда и при липсата на задължително административно обжалване, съдът се е произнесъл. Първоинстанционният съд е определил неправилно производството като такова по чл. 156 и сл. от ДОПК, конституирал е ненадлежен ответник по оспорването – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София и се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не е бил обжалван. Несъмнено е обстоятелството, че жалбата на НЕК ЕАД е подадена срещу протокол П-29002923067831-073-001/30.05.2023 г. на органи по приходите в ТД на НАП „ГДО“, с който е оставено без разглеждане подаденото от НЕК ЕАД уведомление по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС. Жалбата не е била подадена срещу решението на решаващия административен орган, чиято нищожност е обявена с определението на първоинстанционния съд. При съобразяване на тези обстоятелства, определението на първоинстанционния съд следва да се обезсили като недопустимо, делото да се върне на друг състав от същия съд за постановяване на съдебен акт в съответствие с указанията, дадени в мотивите на това определение по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на спора, първоинстанционният съд следва да съобрази обстоятелството на съществуването на предвидено друго по смисъла на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, а именно, че съобразно чл. 126б, ал. 8 от ДОПК искането се разглежда по реда на глава дванадесета от ДОПК, компетентен да се произнесе по жалбата по административен ред не е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика София“, а в процесния случай директорът на ТД на НАП ГДО. Действително, в глава дванадесета от ДОПК не е уредено производство по оспорване на акт, с който е отказано разглеждането по същество на искане за издаване на документ по глава дванадесета от ДОПК. В този случай, на основание параграф втори от допълнителните разпоредби на ДОПК, следва да се приложи глава десета, раздел четвърти от АПК „обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, определение № 4266 от 23.04.2025 г., постановено по адм.д. № 12078/2024 г. При съобразяване на така направените изводи, определението на първоинстанционния съд следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне на друг състав на същия съд, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това определение. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Като съобрази направените фактически и правни изводи, на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение