Определение № 45 от 24.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 873/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на В. Ц. Т. от [населено място] срещу определение № 335 от 07.07.2011г. по ч. т. д.330/11г. на Видински окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване е отменено разпореждане № 606 от 13.04.2011г. по гр.д. 670/11г. на В., като делото е върнато на първостепенния съд за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника – настоящ жалбоподател в полза на заявителя – НАП. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът уважава искането на заявителя за издаване на заповед по реда на чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Извън това съобразно изричния регламент на чл.418, ал.4 ГПК на обжалване подлежи единствено разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, а по аргумент на обратното основание разпореждането с което тази молба се уважава не подлежи на инстанционен контрол. Длъжникът разполага с друг, изрично регламентиран в заповедното производство ред на защита, който следва да реализира. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение