Решение № 6005 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2015 г.

Решение № 6005 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Н. И. П. като изпълняващ длъжността заместник директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и С. М. Н. от с. Железник, Община Черноочене, Област Кърджали и с посочен адрес за кореспонденция в гр. Пловдив чрез процесуалните й представители адв. Иван Йовчев и адв. Теодора Чочева - Василева срещу решение № 831/27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2854/2014 г. Н. И. П. като изпълняващ длъжността заместник директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частите, в които е отменен РА № 091401080/10.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 924/15.09.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гл. Пловдив за определените на С. М. Н. задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 149,88 лв. и лихви - 2 68,44 лв.; за ДЗПО за 2008 г. в размер на 926,44 лв. и лихви - 875,96 лв.; за ЗО за 2008 г. в размер на 1111,72 лв. и лихви - 624,30 лв.; за ДОО за 2010 г. в размер на 2 294,69 лв. и лихви - 1 266,21 лв.; за ДЗПО за 2010 г. в размер на 1 043,04 лв. и лихви - 557,27 лв. и за ЗО за 2010 г. в размер на 1 668,86 лв. и лихви - 578,27 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод за неправилно прилагане на материалния закон относно разпоредбата на чл. 124а ДОПК с доводи за процесуалноправния й характер, тъй като в нея се сочи процедурата, по която се установяват факти, а не се определят права и задължения. Наред с това сочи, че задълженото лице не е доказало източника на доходите си и че те не подлежат на облагане. Подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на С. М. Н. в същите части, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Калева. Ответникът по тази касационна жалба С. М. Н., редовно призована не е изразила становище. С. М. Н. от с. Железник, Община Черноочене, Област Кърджали и с посочен адрес за кореспонденция в гр. Пловдив чрез процесуалните й представители адв. Иван Йовчев и адв. Теодора Чочева - Василева обжалва решението в отхвърлените части срещу РА № 091401080/10.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив за установените данък по чл. 48 за 2008 г. в размер на 1 545,41 лв. и лихви - 840,40 лв. и за 2010 г. в размер на 2 513,85 лв. и лихви - 823,33 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но те се извличат от нея и са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид непризнаване, че са налице предоставени средства от съпруга на задълженото лице в размер на 100 000 лв., както и за сумата от 30 000 лв., предоставени от нейната майка като дарение. Оплаквания се съдържат относно некредитирането от съда на свидетелските показания. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в посочените части. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез юриск. Калева я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив и за неоснователност на жалбата на С М Н. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на и. д. заместник директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. За да отмени ревизионния акт в посочената по-горе част за задълженията на С М Н за задължителни осигурителни вноски - ДОО, ДЗПО и ЗО за 2008 г. и 2010 г., първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, макар да се намира в процесуален закон и след като законодателят не й е придал обратно действие, не е приложима за ревизираните 2008 г. и 2010 г., тъй като е в сила от 15.02.2011 г. Поради това според съда тази разпоредба не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски. В тази обжалвана част решението е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда за характера на правната норма на чл. 124а ДОПК, която е с материалноправен, а не процесуален характер. Тази разпоредба препраща към процесуални правила, а не определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски, поради което не може да се прилага с обратно действие към 2008 г., респ. 2010 г, както е в процесния случай. В този смисъл е и решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОС на ВАС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в тази обжалвана част е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на С. Н. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице за определените с ревизионния акт задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г., първоинстанционният съд е приел, че в съдебната фаза жалбоподателката не е доказала по безспорен начин твърденията за незаконосъобразност на акта в тази му част, предвид, че нейно е било задължението да обори констатациите на приходните органи. Съдът е възприел посоченото от приходните органи основание за облагане по особения ред - чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, както и че е извършен от ревизиращите анализа по чл. 122, ал. 2 ДОПК Относно твърденията на С. М. Н. за дарение в размер от 30 000 лв., което е получила от своята майка, съдът е приел, че не е доказано, че майката е притежавала такава сума и че се е разпоредила с нея, като и че ги е дарила на дъщеря си. Относно показанията на сестрата на жалбоподателката в тази насока, съдът не ги е кредитирал като предубедени, както и че свидетелката не е могла да установи точната сума, за която се твърди, че е дарена. Относно твърденията на С. М. Н. за получени на 01.03.2007 г. от съпруга й Р. С. Н. чрез "Ефе" ЕООД 100 000 лв., съдът е установил, че не е доказано предаването на тази сума след като не са представени доказателства за това - договори, разписки и др. Относно представените счетоводни справки и баланс на "Ефе" ЕООД, съдът е приел, че те са създадени за целите на ревизионното производство и затова не ги е ценил. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че тази сума е получена, но съдът е приел, че в тази му част то не е задължително за съда, тъй като той съобразява доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Въз основа на така обсъдените и преценени твърдения на жалбоподателката и доказателствата по делото, съдът е отхвърлил жалбата й в частите за установените в ревизионния акт задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Установено е по делото, че С. М. Н. през ревизираните периоди е работила по трудов договор в предприятието на съпруга си ЕТ " Ерса-Реджеб Нури", като сумите от трудово възнаграждение са включени в паричните потоци от приходните органи за двете ревизирани години. Съобразено е при изготвяне на паричните потоци изтеглените в брой суми от банковите сметки на С. Н., които на основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.) са разделени между двамата съпрузи, както и разходите за издръжка на домакинството са разделени помесечно. Относно началното салдо към 01.01.2007 г., предвид че ревизията обхваща 2007 - 2010 г. такова не е установено. Относно твърденията на жалбоподателката за получени суми от майка й А. М. - 30 000 лв. и от предприятието на съпруга й - 100 000 лв. обосновано и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд са ги приели за недоказани. При положение, че е доказано, че в приходната част на паричния поток на С. Н. през двете ревизирани години са само доходите й от трудово възнаграждение, недоказан е остана факта за произхода на разходната й част - захранване на банкови сметки в различни банки, вкл. и твърденията й за дарени 30 000 лв. от майка й, както и получени 100 000 лв. чрез "Ефе" ЕООД - собственост на съпруга й Р. Н. По този начин се установява превишение на разходите над доходите, като недостигът правилно е определен и от ревизиращите органи и от съда, като данъчна основа за облагане с подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г. За 2008 г. данъчната основа за облагане е в размер на 15 454,13 лв., а за 2010 г., формирана от установения недостиг по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - 30 145,15 лв. с прибавяне на данъчната основа от трудовите възнаграждения в размер на 2 599,69 лв., намалени с размера на ЗОВ и 2 599,69 лв. доходи от трудовите правоотношения на касационната жалбоподателка или данъчна основа за облагане 27 738,25 лв., а данъкът в размер на 2 773,83 лв. с приспадане на авансово внесен данък в размер на 259,97 лв. или дължим данък за внасяне 2 513,85 лв. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението и в тези обжалвани части е правилно постановено и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, на тази страна се присъждат 303,25 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,