Определение № 91 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 152/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №5907 от 09.11.2021 г. на С. А. И., А. С. П. и Е. А. А., подадена от пълномощника им адвокат А. Е., АК – Русе, срещу определение № 501 от 25.10.2021 год. по гр. дело № 426/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. С. П. и Е. А. А. срещу решение №311/12.07.2021 г. по гр. дело №472/21 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С последното решение е оставена без уважение жалбата на А. С. П. и Е. А. А. срещу действията на частен съдебен изпълнител. Жалбоподателите излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решението, постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на обжалване – чл.437, ал.4 ГПК. В това производство окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Така разпореденият от закона съдебен контрол над тези актове не е основание да се определи изпълнителното производство като съдебно. Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, производство пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение./ТР №3 от 12.07.2005 г. по тълк. дело №3/2005 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид горното, настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.