Определение № 466 от 02.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 97/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. С частна жалба с вх.№ 10140/01.12.2025г. А. Е. Я. и Ш. Д. Е. обжалват определение № 469/17.11.2025г. по в.гр.д.№579/2025г. на Пловдивския апелативен съд, 2 граждански състав. С това определение е оставена без разглеждане молбата им по чл. 240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение № 439/07.11.2024г. по гр. д. № 195/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което, на основание чл.142, ал.2. т.1 вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, в полза на държавата е отнето незаконно придобито от ответника Ш. Д. Е. имущество на обща стойност 562 495,45 лева, подробно описано в диспозитива на решението. В частната жалба са развити съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Жалбоподателите оспорват изводите на съда, че молбата им от 29.05.2025г. по чл. 240, ал.1 ГПК е просрочена, като считат, че предвиденият в ГПК едномесечен срок не е започнал да тече. Оспорват изводите на апелативния съд, че неприсъственото решение им е връчено надлежно на 13.11.2024г. в хипотезата на чл. 46, ал.1 ГПК и че връчването е признато от тях с подаването на въззивна жалба против решението, постъпила в ОС-Хасково на 28.11.2024г. В тази връзка поддържат, че въззивната жалба е подадена от лице без представителна власт, тъй като конкретният адвокат е упълномощен за процесуално представителство в съдебно производство пред ОС - Силистра, а не пред ОС-Хасково. В писмения си отговор Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, намира частната жалба за процесуално допустима-подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд. При преценката на нейната основателност, съдът съобрази следното: Пловдивският апелативен съд е сезиран от А. Я. и Ш. Е. с молба по чл. 240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение по гр. д. № 195/2024г. на ОС-Хасково, с което на основание чл.142, ал.2. т.1 вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, в полза на държавата е отнето незаконно придобито от ответника Е. имущество на обща стойност 562 495,45 лева. Молителите твърдят, че на 09.05.2025г. след направена справка в Службата по вписване в гр.Дулово, установили, че против тях (в качеството им на ответници) е подадена искова молба, наложена е възбрана върху имота им и е постановено решение, което е неприсъствено. Искането за отмяната му мотивират с твърдения за ненадлежно връчване на препис от исковата молба и призовките за съдебното заседание-основание чл. 240, ал.1, т.1 ГПК. Сочат, че не живеят в [населено място]; от години живеят в [населено място] на [улица], вх.*, ет.*, ап.*, където е и настоящият им адрес. Преписи от ИМ по делото на ОС-Хасково са изпратени на постоянния адрес в [населено място] на [улица] и са получени от Ш. Е. - баща на Ш. Е., с когото не поддържат никакви контакти и отношенията им са влошени, поради което той не им предал книжата, нито призовките по делото. Препис от неприсъственото решение е изпратен отново на постоянния адрес в [населено място] и получен от майката на Е. - Е. Е., с която също били в лоши отношения и която не им предала преписа от решението. Молителите сочат, че са сключили договор за правна защита и съдействие и са упълномощили адвокат, който да ги представлява в съдебно производство пред ОС-Силистра, но не са възлагали процесуално представителство на адвокат във връзка с гр.д.№ 195/2024г. на ОС-Хасково, поради което и не са получили необходимата правна защита. Прилагат към молбата писмени доказателства, които искат да бъдат приети по делото. Правят искане за разпит на трима свидетели, които да установят изложените в молбата им твърдения. За да остави без разглеждане молбата по чл. 240, ал.1 ГПК, апелативният съд е приел същата за недопустима, като подадена след изтичането на предвидения в процесуалния закон преклузивен едномесечен срок от връчване на решението. Според състава на АС-Пловдив неприсъственото решение по гр. д. № 195/ 2024г. на ОС-Хасково е връчено редовно на всеки от молителите на 13.11.2025г., на посочения по делото техен адрес в [населено място] на [улица], по реда на чл.46, ал.1 ГПК, чрез Е. И. Е.-друго лице от адреса, съгласило се да приеме съобщението; от 13.11.2025г. е започнал да тече срокът по чл.240, ал.1 ГПК; липсват данни ответниците да са възразили срещу редовността на връчването на преписа от решението, не са поискали и възстановяване на пропуснат срок. Според апелативния съд след като на 28.11.2024г. Е. и Я. са подали въззивна жалба против неприсъственото решение, с която са поискали неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове (жалбата им е върната от ОС-Хасково с разпореждане от 09.12.2024г., което не е обжалвано и е влязло в сила) те са признали изрично освен редовността на връчването на препис от решението, чрез трето лице от адреса, също и че към датата на входирането на жалбата в съда, те са узнали за решението, съответно са запознати със съдържанието му и изхода по делото. Предвид това съдът е приел за опровергано твърдението на жалбоподателите, че са узнали за делото и постановеното решение едва на 09.05.2025г., от издадените от Агенция по вписванията справки по партидата на всеки от тях. Обжалваното определение е неправилно. Производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал.1, т.1-т.3 ГПК е специфично и макар да не е подробно уредено като процедура, е аналогично на производството по отмяна пред ВКС по чл. 306 ГПК, при наличие на основанията по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, като законодателят е посочил отклоненията от него - молбата за отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК се разглежда от въззивен съд по изричното разпореждане на закона, предвид това, че винаги предмет на отмяната е първоинстанционно решение. Страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може в едномесечен срок от връчването му да иска неговата отмяна при наличие на предпоставките по чл.240, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Срокът е преклузивен и започва да тече от момента на връчване на решението. Съдебната практика на ВКС безпротиворечиво приема, че редовно оформените и надлежно връчени съдебни книжа имат доказателствена стойност. Ако страната твърди обаче, че препис от неприсъственото решение не й е надлежно връчен, тя трябва да представи доказателства в подкрепа на своето твърдение, а съдът следва да прецени дали връчването е извършено в съответствие с изискванията на ГПК и дали страната е надлежно уведомена за делото. В случая е налице спор дали и кога е връчено неприсъственото решение на ответниците, подали на 29.05.2025г. молбата за отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК. Следва да се има предвид че отменителното основание по чл. 240, ал. 1 ГПК (както това по чл.303, ал.1, т.5 ГПК), е израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка от страните в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, в който смисъл е и изискването на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ. Неправилен е изводът на апелативния съд, че с подадената от адв. Р. Н. въззивна жалба против неприсъственото решение молителите са признали редовността на връчването на преписа от решението. Съдът не е взел отношение по направеното от молителите, като упълномощители, оспорване предмета и обема на представителната власт по упълномощителната сделка. Намиращите се в кориците на делото на ОС-Хасково два броя пълномощни, макар да са подписани от Ш. Е., А. Я. и адв. Н. и да съдържат трите имена и адреса на пълномощника (реквизитите по чл. 33 ГПК) не установяват по никакъв начин надлежно учредена представителна власт на адвоката за защита и процесуално представителство на Ш. Е. и А. Я. пред Хасковския окръжен съд в производство по ЗОНПИ. На следващо място апелативният съд не е съобразил, че в молбата по чл. 240, ал.1 ГПК Ш. Е. и А. Я. оспорват именно редовността на връчването на неприсъственото решение на адреса, посочен от КОНПИ в исковата молба като техен постоянен адрес и заявените в тази връзка от тях искания за приемане на писмени доказателства и за събиране на гласни доказателства за потвърждаване верността на изложените от тях обстоятелства. Съставът на Пловдивския апелативен съд е следвало да допусне молбата до разглеждане в открито съдебно заседание с допускане на поисканите от молителите доказателства за да прецени на първо място дали връчването е извършено в съответствие с изискванията на ГПК (според съдържащите се в кориците на делото данни от справките от НБД Население за постоянен и настоящ адрес на молителите) и спазен ли е преклузивният срок по чл. 240, ал.1 ГПК и на следващо място да извърши преценката дали молителите са били надлежно уведомени за делото пред ОС-Хасково. Предвид изложеното определението на Пловдивския апелативен съд следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в това определение. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение