Определение № 4579 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3098/2024 г.

Производството по чл.123 ГПК С определение № 31824 от 06.08.2024г. по ч.гр.д. № 40566/2024 г. на Софийски районен съд 26-ти състав производството по делото е прекратено и е изпратено на ВКС за определяне на съд, компетентен да разгледа заявление на Банка ДСК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник Л. Д. С., постъпило в СРС на 03.07.2024г. С определението районният съд е приел, че съгласно чл.9, ал.3 ЗСВ /нова- ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г./ заявленията за издаване на заповед за изпълнение,с изключение на заявленията по чл.417, ал.1, т.3,6 и 10 ГПК се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната,които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Към момента на образуване на делото,принципът в чл.9, ал.3 ЗСВ не се изпълнява,тъй като фактически не е изграден такъв модул в ЕИСС за централизирано разпределение.Липсата на модул според районния съдия води до липса на компетентен съд. Изтъкнат е чл.411, ал.1 ГПК /ДВ, бр.11 от 2023г., в сила от 1.07.2024г./като императивна и действаща норма в процесуален закон, според която заявлението се разглежда от съда, определен от тази система.Анализират се практическите възможности за процесуаблно разрешение на въпроса, като на този етап искането за прилагане реда на чл.123 ГПК се сочи като единствен процесуален инструмент за определяне компетентността при заявления по чл.410,чл.417 ГПК, същевременно се изтъква липса на позитивно право. Настоящият състав на ВКС Трето г.о намира ,че действително към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, съгласно § 25 на ЗИДГПК (ДВ, бр.11 от 2 февруари 2023г.) е предвиден ред за централизирано разпределение съгласно чл. 411, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 11 от 2023г), според което обнародване нормата е в сила от 01.07.2024г. С последващо приетия ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 67/2024 г.),с § 2 е изменена нормата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 11/2023 г.) относно срока на влизане в сила, като думите - „1 юли 2024г.“ са заменени с - „1 юли 2025г.“ Съдът има задължение да съобрази релевантните факти,настъпили след предявяване на искането,включително законодателната отсрочка. По отношение на местната подсъдност в заповедното производство към настоящия момент е приложима нормата на чл. 411,ал.1 ГПК, в редакция обнародвана в ДВ, бр.100 от 2019г., според която местно компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу потребител е районният съд по настоящия адрес на длъжника, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая, видно от посоченото в заявлението,както и от приложената справка НБД настоящият адрес на длъжника е в [населено място] поради което компетентен да се произнесе по делото е сезираният Софийски районен съд. Делото следва да се върне на СРС за разглеждане на заявлението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.