Определение № 2913 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 253/2025 г.

При запознаване с материалите по делото съставът на ВКС констатира, че в обжалваното въззивно решение са допуснати очевидни фактически грешки. След частичната отмяна на първоинстанционното решение /в която част от диспозитива на въззивното решение фразата „както и в частта“ е незавършена/, с въззивното такова е постановено частично отхвърляне на предявения иск за заплащане равностойността на дружествения дял на ищеца – напуснал ответното дружество съдружник. В частта за датата, към която същият дял е оценен и датата, от която се дължи законна лихва върху присъдената сума са налице последователно изписани две по две различни дати, което създава неяснота относно точно постановеното от въззивния съд. В отлика от това, в мотивите на въззивното решение волята на съда е ясно и безпротиворечиво изразена. Освен това на места в решението – както в мотивите, така и в диспозитива, е посочена датата 31.06.2021 г., каквато в общоприложимия календар не е налице. Изложеното според касационния състав сочи наличието на очевидни фактически грешки в решението по смисъла на чл. 247 от ГПК, които компетентен да отстрани е постановилият решението въззивен съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение