Определение № 8956 от 18.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8411/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД, подадена от процесуален представител адв. А. Николовска срещу определение № 997 от 29.05.2026г. по адм. дело №718/2025г. на Административен съд - Сливен, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение № 779 от 27.04.2026г. в частта за разноските. По наведени доводи за неправилност на определението, се иска отмяната му и постановяване на ново, с което бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът - Н. И. Б., чрез адв. П. Павлов в писмен отговор оспорва частната жалба и моли оспореното определение като правилно да остане в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решение №779 от 27.04.2026 г. по адм. дело №718/2025г., АС - Сливен е обявил нищожността на отказ на "Изи Асет Мениджмънт" АД, обективиран в отговор от 14.11.2025г., подписан от К. Е. Б., в частта, в която не е предоставено пълно копие на сключения договор за паричен заем и не са предоставени лични данни, свързани с извършени плащания по заявление на Н. Б., като е осъдено дружеството „Изи Асет Мениджмънт" АД да заплати на Н. Б. сумата от 465,27 евро разноски по делото, от които 460, 16 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Депозирана е молба на 08.05.2026г. с направено искане от "Изи Асет Мениджмънт" АД за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на присъдения размер на адвокатското възнаграждение с доводи за прекомерност и несъобразяване със съдебната практика. С обжалваното определение №997 от 29.05.2026г., първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските с мотиви, че в срок до приключване на устните състезания по делото липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съдът не може служебно да се произнася по неговия размер. Определението е правилно като краен резултат. Неправилно съдът е приел, че до приключване на устните състезания по делото, липсва възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. С молба за разглеждане на делото от 17.04.2026г., подадена от "Изи Асет Мениджмънт" АД, докладвана в открито съдебно заседание на 23.04.2026г., изрично е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за намаляване в случай, че съдът уважи жалбата и присъди разноски в полза на жалбоподателя. Неправилно съдът е счел и тълкувал изложеното в молбата, че искането касае претендирано възнаграждение единствено по чл.38 от ЗА. Този процесуален пропуск от страна на съда не се е отразил на правилността на постановения резултат. С решението по делото, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 460,16 евро, реално заплатено от Н. Б. на адв. П. Павлов, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 27.11.2025г. и разписка от м. януари 2026г. Настоящата касационна инстанция намира, че този размер не е прекомерен спрямо действителната фактическа и правна сложност на спора и реално осъществената от адв. Павлов процесуално защита и съдействие по делото. Съдът е присъдил минимален размер на адвокатското възнаграждение предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който не е задължителен за съда, но следва да служи за ориентир при определяне размера на възнаграждението на адвоката с оглед предмета на делото, а също с оглед недопускане на неравнопоставеност, като съобрази обичайните за тези случаи заплатени адвокатски възнаграждения като размер, както и факта, че искането е в минималния размер за този тип дела и съответно е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Допълнително следва да бъде посочено, че оказването на правна помощ е висококвалифицирана дейност, извършвана от лица, за които са налице изисквания за определена квалификация и правоспособност и е свързана със събиране и оценка на доказателства, а също и с необходимост от познаване и съобразяване със съдебната практика, както национална, така и с правото на СЕС. При това направената преценка за размера е правилна, като съобразена с действителна фактическа и правна сложност на делото, а отделно от това и с действително извършената адвокатска работа. Ето защо определението е правилно като правен резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 176а във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение