Решение № 7303 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество „Милованови“, чрез управителя си адвокат Вълев, срещу решение № 33716 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 11413/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Монтана не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо. Производството пред Административен съд София-град се е развило по искова молба от Адвокатско дружество „Милованови“, с която е предявен иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, основани на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против ОД на МВР Монтана. Искът се основава на незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в неизпълнение на задължението да изпратят до съда подадената от дружеството жалба против електронен фиш в цялост. Вредата се претендира като направени, но неприсъдени разноски по делото пред районния съд, с което жалбата на дружеството е уважена. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, незаконосъобразно действие на служители на ответника, изразяващо се в неправилно изпратен до съда екземпляр от жалбата, който не съдържа всички приложенията към нея, но не са доказани останалите елементи на фактическия състав – причинена вреда в пряка причинна връзка с незаконосъобразното действие. Търсената в случая имуществена вреда се изразява в направени и дължими се според ищеца разноски в съдебно производство, но неприсъдени поради твърдяно неизпълнение на задължението на административен орган по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая производството по чл. 58д и сл. ЗАНН, образувано по жалба на дружеството ищец е приключило с решение, с което е отменен обжалвания от него електронен фиш. Районният съд не е присъдил с решението си разноски на жалбоподателя, като е приел, че не дължи произнасяне по въпроса за сторени разноски в хода на съдебното производство. Съдебните разноски могат да се искат само в производството, по което са направени, а не и самостоятелно с отделен иск. Отговорността за разноски има акцесорен характер и следва реда, по който се реализира защитата на главното материално право. Тази отговорност произтича от неоснователно предизвикан спор от другата страна и може да се осъществи само в течение на процеса, в който те са направени, когато това е изрично предвидено в закона, в случая чл. 63д ЗАНН. Наличието на ефективно правно средство за защита, изрично предвиден законов ред за присъждането им по повод повдигнат правен спор води до недопустимост да бъдат искани самостоятелно с отделен иск. С оглед посоченото, при неправилно приложение на закона първоинстанционният съд е приел допустимост на предявения иск, което е основание за обезсилване на постановеното по недопустимия иск решение и прекратяване на производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение