Решение № 5051 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, против решение № 5218 от 21.11.2025г., постановено по адм. дело №2180/2025г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменено негово решение №4912 от 30.09.2025г., с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А., гражданин на Сирийска арабска република. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него бъде постановен друг по съществото на спора, с който да се потвърди оспореното решение на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба и излага доводи по същество. Ответникът – М. А. чрез процесуалния си представител адв. И. Куртова, в съдебно заседание оспорват касационната жалба, счита че обжалваният съдебен акт е правилен. Претендира присъждане на разноски Ответникът – Н. М., действащ чрез своя баща и законен представител М. А. и чрез процесуалния си представител адв. И. Куртова, в съдебно заседание оспорват касационната жалба, счита че обжалваният съдебен акт е правилен. Ответникът – Л. М., действаща чрез своя баща и законен представител М. А. и чрез процесуалния си представител адв. И. Куртова, в съдебно заседание оспорват касационната жалба, счита че обжалваният съдебен акт е правилен. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от М. А., гражданин на Сирия, лично и в качеството му на законен представител на малолетните деца Л. М. и Н. М., срещу решение №4912/30.09.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл.9 от ЗУБ на чужденеца и малолетните му деца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменил административния акт и е изпратил административната преписка на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за ново разглеждане и произнасяне по молбата за международна закрила на М. А. лично и в качеството му на законен представител на малолетните деца Л. М. и Н. М., при спазване на задължителните указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на разпоредбите на чл. 58, ал. 8 и ал. 10 от ЗУБ, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до несъответствие с материалния закон. Съдът е приел, че административният орган не е анализирал подробно бежанската история на чужденеца, включително причините да напусне с децата си Сирия. Прието е, че административният орган е следвало не само формално да изпълни разпоредбите на Закона за закрила на детето, но и да обоснове акта си по отношение на представените доказателства от специализираните органи на закрила на детето. Установено е, че не е извършена необходимата преценка съгласно изискванията на §1, т. 5 от ДР на ЗЗД, тъй като административния орган е подходил формално, липсват мотиви за постановения отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на децата, как е преценен техния интерес и рисковете по отношение на децата при евентуалното им завръщане в страната по произход. На следващо място съдът е приел, че административния орган не е отчел висшия интерес на двете малолетни деца, в нарушение на чл. 15, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Органът не е преценил индивидуалното положение на малолетните деца, не е отчетено обстоятелството, че същите са интегрирани в България, посещават училище, в което им е осигурен ресурсен учител, както и че законният им представител работи, както и че им е осигурено безвъзмездно ползване на самостоятелен обект в сграда. Съдът е посочил, че преди постановяване на обжалваният административен акт настоящият адрес на чужденеца и децата му е бил променен, поради което е следвало да се изиска социален доклад от компетентната дирекция „Социално - подпомагане“ Сандански. В заключение съдът е посочил, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на бащата, без мотивирано да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на малолетните деца. Установена е липсата на мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган не е изследвал същите и не е разгледал подадената молба от страна на децата. Извършената е формална преценка относно висшия интерес на детето. В административния акт не е посочено положението на малолетните деца при евентуалното им завръщане в Сирия от гледна точка на обстоятелството за запазване на техния интерес, няма констатации, че основните им права няма да бъдат нарушени, както и че не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие при завръщането им в страната на произход. Още съдът посочва, че не е надлежно установена фактическата обстановка с оглед възможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, така и приложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетните лица, като счита, че мотивите в тази част са бланкетни. Въз основа на което е прието, че отказът на административният орган е постановен в нарушение на чл. 35 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото оказва влияние върху съдържанието на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав, счита че не са налице сочените касационни основания. Решението е постановено след задълбочено изследване на надлежно събраните и обсъдени относими доказателства към спора, въз основа на което са формирани обосновани изводи относно фактите по спора и правилно е приложен материалният закон. Правилно съдът е счел, че в решението на административния орган e извършена формална преценка за висшия интерес на децата. Предвид възрастта на децата, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече и при данните за конкретното място на произход. Решението на административния орган е издадено при нарушаване на изискването за форма, тъй като мотиви за отказа от предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на децата не са изложени. Правилно административният съд е приел, че административният орган не е изследвал относимите факти и обстоятелства, съобразно възможността предвидена в разпоредбата на чл.9, ал. 8 от ЗУБ, както и приложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетните деца. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката относно най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето и по-конкретно да се съобрази, че в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ, е предвидено, че „Най-добрият интерес на детето“ е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето(ЗЗДет). Нормата задължава административният орган, да спазва и стриктно да изпълнява императивните норми на ЗЗДет., което на първо място означава, че същия следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай правилно административният съд е приел, че административният орган не е отчел висшия интерес на двете малолетни деца в нарушение на чл. 15, ал.1 и ал.2 от ЗЗДет., както и че същият не е отчел обстоятелствата, че малолетните деца са интегрирани в България, същите посещават училище, както и че техният баща работи в гр. Сандански., както и че им е осигурено безвъзмездно ползване на самостоятелен обект в сграда в гр. Сандански, [улица]. Правилно административния съд е посочил, че е следвало да се изиска социален доклад от компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ – Сандански, с оглед промяната на настоящия адрес на чужденеца. Правилен е и изводът на съда, че в административния акт липсва преценка от административния орган за евентуалните рискове при връщане на малолетните деца в страната им на произход. От доказателствата по делото не може да се формира правно заключение, че висшият интерес на детето, зачитане на правата на човека и на човешкото достойнство, ще бъдат съхранени при връщане в Сирия. По силата на чл. 10 от Директива 2008/115, преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Решението на органа противоречи на изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 год. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган не е отчел висшия интерес на малолетните деца, не е спазил задълженията си пълно проучване на бежанската история с оглед възможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, както и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетните кандидати за закрила. В решението на административния орган мотиви относно липсата на основания за предоставяне на международна закрила по отношение на децата напълно липсват. Поради това правилно съдът е отменил решението на административния орган и е върнал преписката за ново разглеждане на председателя на ДАБ, с указания за приложението на закона при новото произнасяне. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответните по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 500 евро, платими от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,