Определение № 2412 от 17.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 4778/18.03.2024г., подадена от адв. П. К. – пълномощник на ищцата по делото Н. Г. Г.. С молбата се иска допълване и изменение на постановеното по делото решение № 111/20.02.2024г. в частта за разноските с твърдение, че не ищцата Г. не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в касационното производство, чиито размер, съразмерно на уважената част от иска, е 1080 лева. Сочи се и че, присъденият на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатски хонорар на адв. К. за трите съдебни инстанции следва да е в по- висок размер, а именно 4932 лева с вкл. ДДС – по 1644 лева за всяка от трите съдебни инстанции. При тези твърдения се иска да се измени решението, като бъдат присъдени допълнително на адв. К. на основание чл. 38, ал.2 ЗА още 1330, 08 лева и бъдат присъдени на ищцата Г. 1080 лева разноски за адвокатски хонорар за представителство пред касационната инстанция. Насрещната страна по искането – ответникът ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, не е депозирала становище по същото в указания й с срок. Върховният касационен съд, след преценка на данните по делото, намира искането за частично основателно по следните съображения: С постановеното по делото решение № 111/20.02.2024г., касационната инстанция е присъдила на основание чл. 432, ал.1 КЗ още 8000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над присъдените 20 000 лева от общо претендирани с частичен иск 40 000 лева. При този краен изход по съществото на спора, според размера на уважената част от исковата претенция, на адв. К., е определено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер от по 1200, 64 лева с ДДС за всяка от съдебните инстанции. Касационната инстанция е пропуснала да констатира, че в открито съдебно заседание на 23.01.2024г. адв. К., като представител на ищцата, е поискала присъждане в полза на последната на разноски за адвокатски хонорар в размер на 2700 лева, като е представила доказателства за заплащането му и списък по чл. 80 ГПК. Така е променено направеното с касационната жалба искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство пред касационната инстанция. Искането за присъждане в полза на ищцата на разноски по чл. 78, ал.1 ГПК в размер от 1080 лева е основателно. С оглед изхода на спора на ищцата се следват сторените разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска й и те възлизат на 1080 лева. Искането на адв. К. за увеличаване размера на присъденото й възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА е неоснователно. На първо място такова не й се следва за представителство пред касационната инстанция, тъй като пред нея ищцата е представлявана от адв. К. по силата на договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева и същото е платено в брой. На второ място, за осъщественото пред първата и въззивната инстанции безплатно процесуално представителство на ищцата, на адв. К. е определено възнаграждение от по 1200, 64 лева, което е съразмерно на уважената част от иска - общо 28 000 лева от претендирани чрез частичен иск 40 000 лева. При съобразяване вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, касационната инстанция приема, че липсва основание за увеличаване на така определения размер от по 1200, 64 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът