Определение № 187 от 26.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 454/2012 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на К. М. от [населено място] чрез адв. Г. М., с която моли постановеното по делото решение да се допълни като се присъдят направените от неговия доверител разноски в размер на 1100 лв. Ответницата по молбата по чл. 248 ГПК М. В. П. изразява становище, че разноските не следва да се присъждат. Същото становище застъпва и ответникът по молбата за отмяна В. С. П.. Върховният касационен съд, състав на 3-то год. приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Молителят е направил искане за присъждане на разноски в представените по делото писмени бележки на адв. Г. М.. Същите са удостоверени с договор за правна помощ от 04.06.2012 год. и възлизат на сумата 1100 лв. С постановеното по делото решение съдът е оставил без уважение молбата на М. В. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №3368/2006 год. на СГС, І г.о., 2-ри състав, оставено в сила с решение по гр.д. №3116/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри състав. Молителят е бил ответник по молбата за отмяна и с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78 ,ал.3 ГПК има право на разноските ,които е направил в производството в т.ч. и за възнаграждение на един адвокат. Същевременно ответницата по молбата М. В. П., не е поискала намаляване на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност и същото следва да се присъди в изплатения размер. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.