Решение № 1411 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2012 г.

Решение № 1411 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Девня, подадена чрез процесуален представител адв. Вл. Кънчев от АК - Варна, против решение № 2187 от 20.09.2012 г., постановено по адм. д. № 2376/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 100 взето по Протокол № 14 на заседание на общинския съвет проведено на 8.06.2012 г., оставено в сила с Решение № 69 по протокол № 13 на заседание проведено на 22.05.2012 г. С решението, по предложение на общински съветник, е одобрена общата численост и структурата на общинската администрация на община Девня. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че с приетото от съда, че общинският съвет може само да приеме или откаже приемането на предложената от кмета структура на общинската администрация противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗМСМА. На практика се игнорирали изцяло правомощията на общинския съвет визирани в чл. 33, ал. 1 от ЗМСМА. Съдът не бил обсъдил довода за недопустимост на оспорването от кмета, а липсата на мотиви било съществено нарушение на процесуални правила и водело до нищожност на съдебния акт. Иска обявяване нищожност на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за решаване по същество и отхвърляне на оспорването. Не се претендират разноски. В открито съдебно заседание не касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна - кметът на община Девня, редовно призован не се явява, не се представлява и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото, поради което релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 45, ал. 5, изр. първо, предл. първо и ал. 8 и ал. 11 от ЗМСМА по жалба на кмета на община Девня, срещу върнатия от него за ново обсъждане акт на Общинския съвет - Решение № 100, взето по Протокол № 14 на заседание на общинския съвет, проведено на 8.06.2012 г., оставено в сила с Решение № 69, по протокол № 13 на заседание, проведено на 22.05.2012 г. С решението Общинският съвет - Девня е одобрил общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството. Решението е взето по предложение, внесено от кмета на общината. В хода на обсъждането предложената численост и структура е била изменена по предложение, внесено от общински съветник - председателят на ПК "Икономика, финанси и бюджет, местни данъци и такси, ЗПУКИ" Съдът извършил служебна проверка за допустимост на оспорването и установил липсата на процесуални предпоставки за реализиране на субективното право на оспорване. Преценил, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е налице административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Приел, че оспореното решение на Общинския съвет - Девня е незаконосъобразно защото при упражняването на правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА общинският съвет е обвързан от предложението на кмета на общината, в чията изключително компетентност е да предлага численост на общинската администрация и структурата й. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, кметът на общината може да върне за ново обсъждане незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд и да иска спиране на изпълнението на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове. Кметът на общината не може да върне за ново обсъждане по целесъобразност вътрешнослужебните актове, какъвто характер има, според мнозинството на състава, оспореното решение на Общинския съвет. По своя характер решението с така посоченото съдържание не представлява нито общ административен акт според определението на чл. 65 от АПК, нито нормативен по дефиницията на чл. 75 АПК. Същото не може да се квалифицира и като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото не е налице властническо волеизявление на административен орган. Разписаната обжалваемост на всички актове на общинските съвети касае административни актове от категориите посочени по-горе, защото само на такива актове може да се извършва преценка за законосъобразност. Оспорването от кмета на община Девня на решението на общинския съвет е била процесуално недопустима. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилена, а образуваното по него производство - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение