Определение № 381 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 105/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на М. С. Г., подадена чрез процесуален представител адв. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 649/15.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 464/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С това решение е отменено първоинстанционно решение № 2517 от 19.12.2023г. постановено по гр.д. № 4763/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него и на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от М. С. Г. с ЕГН [ЕГН] против Г. Т. К. с ЕГН [ЕГН] иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4769.20 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 17.12.2008г. до окончателно плащане, както и сумата от 10.16 лева по издаден по ч.гр.д. № 5511/2008г. по описа на БРС изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по образувано изп.д. № 10/2009г. на ЧСИ И. М., преобразувано в изп.д. № 1126/2022г. по описа на ЧСИ И. Х., основан на твърдения за погасяване поради изтекла погасителна давност. Молбата е основана на твърдения, че съгласно решаващите правни изводи в това решение, срокът на погасителната давност за процесното вземане не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 20.04.2023г., тъй като на 04.06.2018г. е било извършено и отразено в изпълнителния лист последното плащане по наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, прекъснало течението на давността, а на 20.01.2023г. – наложен запор на банковите сметки на ищцата и нов запор на трудовото й възнаграждение, от който момент започнал да тече нов 5 годишен давностен срок. Молителката твърди неправилност на тези изводи, тъй като всички удръжки и постъпили плащания по изпълнителното дело в изпълнение на наложен запор върху трудовото й възнаграждение са били незаконосъобразни, тъй като трудовото й възнаграждение е било несеквестируемо и не са прекъснали погасителната давност за вземането. Освен това последно постъпилата по запор на трудовото й възнаграждение сума е от 28.12.2017г. и плащане от работодателя от 04.06.2018г. по изпълнението няма, съгласно отговор от ЧСИ И. М. от 05.12.2022г., който е представила като доказателство още с исковата молба. Удостоверение изх. № 23650/14.10.2024г., издадено по изп.д. № 10/2009г. по описа на ЧСИ И. М. след подаване на молбата е ново писмено доказателство от съществено значение за делото и което не е могло да бъде известно при решаването му, с което обосновава наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отправя искане молбата за отмяна да се уважи. Ответникът Г. Т. К., надлежно уведомен, не е представил отговор по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК съдебният състав приема, че молбата за отмяна изхожда от надлежно легитимирана и заинтересована страна – ответник по делото с правен интерес от исканата отмяна; насочена е срещу влязло в сила съдебно решение, което е неблагоприятно за молителката; отговаря на изискванията на чл. 306 от ГПК; постъпила е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК – в тримесечен срок от деня, в който молителката е могла да се снабди с новото писмено доказателство и в нея се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице са предпоставки за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В молбата е обективирано доказателствено искане за изискване на цялото изп.д. № 10/2009г. по описа на ЧСИ И. М.. Искането е процесуално допустимо, но не е необходимо с оглед събраните по него доказателства. Като неоснователно искането следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение