Решение № 8271 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10449/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Е. Л. И. от гр.София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т.5 АПК на влязлото в сила решение № 1 от 02 януари 2024 год., постановено по адм. дело № 4742/2023 год. по описа на Административен съд София – град оставено в сила с решение № 7720 от 20 юни 2024 год. постановено по адм.дело № 2671/2024 год. по описа на Върховен административен съд. Твърди се в искането, че поради здравословното му състояние в следствие на продължително заболяване от Ковид 19 не е могъл да участва ефективно в заседанията по делата и да ангажира съответни доказателства. Твърди също в уточнителна молба, че в периода месец януари 2021 год. до месец декември 2021 год. е имало електронна кореспонденция между ръководителя на екип И. Н. и работещите в този сектор инспектори за която искателя не е знаел. Твърди се че това обстоятелство е ново и има значение за изхода на делото. От ответника – изпълнителен директор на Национална агенция по приходите гр.София е постъпило писмено възражение, в което се излагат доводи за неоснователност на направеното искане за отмяна. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание от процесуалният представител – А. Ралева. Претендират се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 1 от 02 януари 2024 год., постановено по адм. дело № 4742/2023 год. по описа на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на Е. Л. И. срещу заповед № 206 от 28 февруари 2022 год. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите с която на основание чл.107, ал.2 от Закона за държавният служител е прекратено служебното му правоотношение. Това решение е оставено в сила с решение № 7720 от 20 юни 2024 год. постановено по адм.дело № 2671/2024 год. по описа на Върховен административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Е. Л. И. е страна по делото пред Административен съд София – град, като постановеното съдебно решение е неблагоприятно за него. Ето защо той може да иска отмяна на това решение на Административен съд София – град, оставено в сила с решение на Върховен административен съд. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му като средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. В искането си Е. Л. И. е посочил, че иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 и т.5 АПК. По искането за отмяна с правно основание чл.239, т.1 АПК В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. Като ново обстоятелство Е. Л. И. сочи наличие на електронна кореспонденция между ръководителя на екип И. Н. и работещите в този сектор инспектори за която той не е знаел. Касае за кореспонденция между трети по делото лица, която е неотносима към предмета на делото. Производството пред инстанционните съдилища е законосъобразността на заповед № 206 от 28 февруари 2022 год. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с искателя Е. Л. И., поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2021 год. съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Или какви точно доклади и ревизионни актове са изготвяли други служители на НАП е без значение при решаването на делото по същество. По искането за отмяна с правно основание чл.239, т.5 АПК Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Следователно, нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 239, т. 5 АПК. В разглеждания случай не е налице нито една от трите хипотези на правната норма. Пред първата съдебна инстанция и пред касационната инстанция Е. Л. И. е бил представлявана от адв. И. Пенчева, надлежно упълномощена от него да завежда и води образуваното пред Административен съд София - град дело до приключването му пред всички съдебни инстанции. По делото липсват данни искателят да е оттеглил пълномощията си от адвокат И. Пенчева. Видно също от материалите по делото пред първоинстанционният съд са се провели три открити съдебни заседания – на 26 юни 2023 год., на 09 октомври 2023 год. и на 04 декември 2023 год., а пред касационната инстанция едно открито съдебно заседание – 27 май 2024 год. На всички съдебни заседания искателят Е. Л. И. е бил редвно призоваван и е участвал лично и с надлежно упълномощеният си процесуален представител – адвокат И. Пенчева. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 и т.5 АПК, искането на Е. Л. И. от гр.София като неоснователно ще следва бъде отхвърлено. С оглед изхода по делото е основателна заявената своевременно претенция от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на 50 евро, платими от искателя Е. Л. И. в полза на Национална агенция по приходите. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,